Днес министрите на страните от Г7 се съгласиха да спрат въглищната енергетика през първата половина от десетилетието на 2030 г. Те успяха да постигнат климатично споразумение на срещата си в Италия.
Лидерите се споразумяха за поетапно спиране на употребата на въглищата и поставиха първата си цел за съхранение на енергия. В същото време започнаха и трудни преговори за финансиране на климата след 2025 г., а и поставиха началото на нова водна коалиция.
Страните от Г7 генерират 30% от световния БВП и 21% от емисиите на CO2 и включват три ядрени сили сред тях. След продължителни преговори групата все пак прегърна идеята за постепенно спиране на въглищата. "Това означава, че всички Г7 са на път към климатична неутралност до 2050 г.", обясни германският министър на икономиката и климатичните действия Робърт Хабек.
Тазгодишната среща на министрите на енергетиката, климата и околната среда от Г7 се проведе в Торино, живописен бароков град в западната част на индустриалния център на Италия, предаде сайтът Euractiv.
Предишните опити цялата група да се ангажира с постепенното премахване на въглищата срещнаха остра съпротива в САЩ и Япония. Днес те се съгласиха да спрат въглищата "през първата половина на 2030 г.", както стана ясно при съвместното им изявление след срещата.
Остават обаче две предупреждения: споразумението говори за въглищна енергетика, необхваната от система за търговия с емисии. Това би изключило централи, оборудвани със системи за улавяне на въглерод като подобно обновяване означава, че датата за затваряне може да бъде избегната. Но само при условие че този ход е "в съответствие с пътищата на държавите за декарбонизация". "Това не означава нищо за Европа и Германия, тъй като търговията с емисии е създадена по такъв начин, че да постигнем целта за климатична неутралност до 2050 г.", подчерта Хабек. Той и призна, че споразумението е изисквало САЩ и Япония да отстъпят от позициите си.
Всъщност до 2039 г. емисиите от енергийния сектор ще бъдат почти забранени от Схемата за търговия с CO2 на ЕС (ETS).
Лука Бергамаски, главен изпълнителен директор на италианския мозъчен тръст за климата ECCO, приветства развитието като знак, че Г7 приема сериозно COP28, особено като се има предвид "развитието на вътрешните политики за преход от изкопаеми горива през следващите 12 месеца".
Климатично финансиране
След като предстоящата COP29, разговорно наричана "финансова COP", която трябва да се проведе през ноември в Азербайджан, министрите от Г7 стартираха сложния процес на договаряне на нова годишна цел за финансиране на климата след 2025 г. Припомняме, че текущата цел от 100 милиарда долара изтече и не бе постигната изцяло.
Тъй като САЩ са в година на избори и Германия е изправена пред бюджетни ограничения, групата успя да се споразумее само за "долна граница от 100 милиарда долара годишно" за подкрепа на действия в защита и опазване на климата.
Дискусиите са допълнително усложнени от повишените лихвени проценти и последващите трусове от енергийната криза през 2022 г. в Европа. В съвместното изявление се признава, че "глобалният финансов пейзаж се е развил значително".
Пекин беше слонът в стаята на преговорите, но така и на практика не бе назован. Министрите от Г7 подчертаха "важността на включването във всеки международен елемент за мобилизиране на публични финанси на тези страни, които са в състояние да допринесат за декарбонизацията".
Съхранение на енергия
Второто голямо заглавие на министерската среща е ангажимент за увеличаване на съхранението на енергия шест пъти: от 230 GW през 2022 г. до "1500 GW през 2030 г."
Подкрепен от 90% спад в цените на батериите през последните 15 години, G7 иска да използва технологията, за да подкрепи целта си от 150 GW офшорна вятърна енергия и един терават (1TW) слънчеви панели до 2030 г. Според данни на мозъчния тръст за чиста енергия Ember, амбицията на G7 относно възобновяемите източници на енергия означава, че групата е на път да удвои, а не да утрои капацитета си от чиста енергия до 2030 г.
Водна коалиция?
Другото ключово важно решение на министрите бе основаването на т. нар. "водна коалиция", създадена от групата в Торино. Нейната цел е да "управлява" достъпа до вода и канализация, качеството на водата и "трансграничното" водно сътрудничество. "Миналогодишната конференция на ООН за водите създаде безпрецедентна политическа динамика във водния сектор", смята германският министър на околната среда Щефи Лемке. Коалицията искаше да "обмени най-добри практики" от техните национални усилия за управление на водите, който ще бъдат и водещи дебати по време до конференцията на ООН за водата през 2026 г., добави тя.
Групата на седемте включва страните Великобритания, Германия, Италия, Канада, САЩ, Франция, Япония като те остават най-развитите икономики в света, пише dir.bg. Китай не участва в заседанията на групата заради ниския си номинален БВП и нелибералната демокрация, което на практика изключва страната от групата.
