Минималната пенсия ще доближи 700 лв. през 2027 г., показва публикуваната от Министерство на финансите нова Конвергентна програма за следващите четири години. Именно през този период фискалният натиск върху пенсионната система ще бъде най-силен – разходите за пенсии ще надхвърлят 11% от БВП на България. След това субсидирането от бюджета ще започне да намалява, частично заради изплащането на втората пенсия от частните пенсионни дружества, пише economic.bg.
Минималната пенсия
Планът за 2024 г. е пенсиите да се актуализират с 11% от 1 юли. Това бе заложено и като част от Бюджет 2024. Така минималната пенсия ще достигне 580.57 лв. Разходите за системата пък ще достигнат 21.6 млрд. лв., което представлява 10.8% от БВП.
Прогнозата е през следващите години пенсиите да се актуализират с по-скромен темп, резултат на по-слабата инфлация и забавянето на ръста на заплатите. За 2025 г. е предвидено те да се повишат с 6.6%, като така минималната пенсия ще стане 619 лв., а разходите за пенсии ще скочат с около 2.2 млрд. лв.
За 2026 г. се предвижда 4.6% ръст на пенсиите от 1 юли, като минималната ще достигне 647.36 лв. Общо разходите за пенсии ще станат 25.2 млрд. лв., а като дял от БВП това ще бъде пикът – 11.3%.
За 2027 г. е предвиден ръст на пенсиите с 3.8%, като така минималната пенсия стига 672 лв. Общо разходите за пенсии достигат 26.4 млрд. лв., което представлява 11.2% от БВП.
С всяка следваща година се предвижда този дял да спада – до известна степен заради осигуряването във втория стълб на родените след 1959 г. С други думи, фискалният натиск върху пенсионната система е най-силен точно сега, в резултат на ударното повишава на пенсиите от 2022 г.
Така в периода 2042 – 2050 г. съотношението разходи за пенсии/БВП ще достигне около 9%. Това се случва на база н прогнозите за намаляване на броя на пенсионерите и задържане на съотношението между броя на пенсионерите и осигурените лица и заради изпреварващ ръст на средния осигурителен доход спрямо средната пенсия. Влияние върху по-малките разходи за пенсии оказва и втората пенсия.
В дългосрочен план ефектът от застаряването на населението и очакваната по-висока продължителност на живота до голяма степен ще се компенсира от по-ниските коефициенти на заместване на дохода от първия стълб за лицата, които са се осигурявали и в двата стълба на пенсионната система. Тъй като тези лица ще получават и втора пенсия от универсалния пенсионен фонд, бъдещата адекватност на пенсиите ще зависи до голяма степен от коефициента на заместване, който ще бъде постигнат от втория стълб.
Немалко хора обаче все още не вярват в този модел. Данните на Министерство на финансите показват, че към края на март 2024 г. 107 хиляди души са се отказали от втората си пенсия и са прехвърлили осигуряването си изцяло към първия стълб. От тях 59 479 вече имат отпусната държавна пенсия в пълен размер. Останалите 47 521 лица в момента са на пазара на труда, продължават да се осигуряват и да трупат пенсионни права, но не вярват, че ако взимат две пенсии, обшият доход от тях ще бъде по-висок, отколкото ако получават само една държавна пенсия.
Брутният коефициент на заместване на дохода, който през 2019 г. е бил 38.8%, през 2023 г. достигна 54.3%. В резултат на проведените през 2022 г. политики по отношение на размерите на пенсиите, през следващите няколко години брутният коефициент на заместване на дохода се очаква да достигне до около 56–57%, като това са и най-високите му стойности за целия разглеждан период.
В дългосрочен план обаче средната стойност на коефициента на заместване на дохода ще намалее до около 40%. Върху този процес най-съществено влияние оказва намаляването на държавната пенсия заради осигуряването във втория стълб.
За хората, които са осигурени и в частен пенсионен фонд, държавната пенсия се намалява, защото част от осигурителните им вноски не са постъпвали в бюджета на държавното обществено осигуряване. Държавните пенсии се намаляват според процента на осигурителната вноска, която е била прехвърляна към частния фонд, при отчитане на броя на месеците, през които хората са били осигурявани в универсален пенсионен фонд спрямо общата продължителност на осигурителния стаж.
Намалението в размера на пенсиите от първия стълб, отпуснати на жените, родени в началото на 1960 г., които придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2023 г., е около 10%. Този процент ще нараства, достигайки до около 25% за пенсиите, отпуснати след 2050 г., тъй като целият осигурителен стаж на лицата, които ще се пенсионират тогава, ще обхваща периоди след 2001 г. с осигуряване в универсален пенсионен фонд.
Почти всеки трети – над 65 г.
Прогнозите на Евростат показват, че ако през 2023 г. на 100 лица между 15 и 64 г. са съответствали 34 лица на възраст над 65 г., то през 2070 г. броят им ще нарасне до 54 на 100 лица. Населението в трудоспособна възраст ще намалява и делът му от общата численост на населението в България ще се свие от около 64% до около 57%. От своя страна, делът на възрастното население над 65 години ще нарасне от около 22% през 2023 г. до 30% през 2070 г.
През 2023 г. на 100 осигурени лица са съответствали 70 пенсионери с пенсии за трудова дейност. В резултат на негативните демографски промени се очаква в дългосрочен план и броят на осигурените лица, и броят на пенсионерите да намалява. С оглед на факта, че през 2037 г. ще приключи законодателно въведеното нарастване на пенсионната възраст, както и поради нарастването на средната продължителност на живота, броят на пенсионерите ще намалява по-бавно от този на осигурените лица. Това ще доведе до влошаване на коефициента на системна зависимост и той ще достигне 78.1 на сто при 70.2 на сто през 2023 г.
