В какъв свят ще живеем след COVID-19?

24-03-2020           

Има предизвикателства, чиито мащаби и последствия далеч задминават конкретен град, граница или континент. Само за последните няколко десетилетия такива събития са, например, падането на Берлинската стена през 1989 г., самоубийствените атентати в Ню Йорк на 11 септември 2001 г. и финансовата криза от 2008 г.

Всяко едно от тях е довело до необратими процеси както в живота на обикновения човек, така и в посоката, в която се движи глобалната икономика.

Настоящата пандемия заради COVID-19 несъмнено ще е един от тези ключови моменти, променили човечеството. Тепърва ще се прави оценка на щетите, които коронавирусът нанася на домакинствата и на пазарите.

Предстои да се разбере и колко компетентни са глобалните лидери.

Едно е сигурно – след неизбежното отминаване на заразата, хората никога няма да бъдат същите.

Списание „Форин полиси“ събира мненията на 12 глобални „мислители“, които дават своето мнение и оценка за това как ще изглежда светът след COVID-19.

Стивън М. Уолт – Един по-затворен, по-малко проспериращ и по-малко свободен свят

Професорът по международни отношения в „Харвард“ Стивън М. Уолт смята, че пандемията ще укрепи държавността и ще подсили национализма.

Според него COVID-19 ще е промени курса на глобалните сили от изток на запад. Като причина изтъква бързата и навременна реакция срещу вируса на страни като Южна Корея, Сингапур и Китай.

„Отговорът в Европа и Северна Америка беше бавен и неорганизиран. Така се омаловажи „аурата на западната марка“, допълва той.

Също така смята, че това няма да доведе до коренна разлика в иначе конфликтната глобална политика. Според него ще се забележи оттегляне от хиперглобализацията, а гражданите ще хвърлят поглед върху правителствата за защита.

Робин Ниблет – Краят на познатата глобализация

Директорът на Кралския институт за международни отношения Робин Ниблет смята, че пандемията принуждава правителствата, компаниите и обществата да укрепят способностите си да оцеляват в дълъг момент на икономическа самоизолация.

Той смята, че растящата икономика и военна сила на Китай са провокирали двупартийна решителност в САЩ, която цели да отдалечи Пекин от американските високи технологии и интелектуална собственост и да принуди съюзниците си да следват примера.

 „Светът едва ли ще се завърне към идеята за споделена и полезна глобализация, която определяше XXI в. Без стимула да се защитават споделените печалби от глобалната икономическа интеграция, структурата на глобалното икономическо управление, установена през XX в., бързо ще атрофира“, подчертава Ниблет.

Според него политическите лидери ще се нуждаят от огромна самодисциплина, за да опазят международното сътрудничество и да не се отдадат на геополитическо състезание.

Кишоре Мабубани – Глобализация около Китай

Изследователят от Националния университет на Сингапур Кишоре Мабубани е на мнение, че кризата с коронавируса ще засили процес, който вече е налице – глобализация, центрирана в Китай, а не в САЩ.

Той е категоричен, че американците са изгубили вяра в глобализацията и международния обмен. Според него споразуменията за свободна търгови са токсични със или без американския президент Доналд Тръмп.

 „В контраст на това, Китай не е изгубил вяра. Последните няколко десетилетия на икономическо възраждане бяха резултат на глобална инициатива. Освен това китайският народ има културна увереност. Те вярват, че могат да се състезават навсякъде“.

По думите му ако американците искат да подобрят своето благосъстояние, трябва да си сътрудничат с Китай. Това обаче може да не се случи заради „токсичната политика на Вашингтон срещу Пекин“.

Джон Айкънбери – Демокрациите ще излязат от черупките си

Провесорът от „Принстън“ Джон Айкънбери споделя мнението на Стивън Уолт – подсилване на движения като национализъм и антиглобализъм, съперничество между големите сили и стратегическо отделяне.

Той препраща към колапса на глобалната икономика от 30-те години на XX в., който показва колко уязвими и зависими едно от друго са модерните общества, към това, което президентът Франклин Рузвелт нарича „зараза“.

Именно по онова време американският държавен глава заговаря за следвоенен ред, който да изгради отворена система с нови форми на защита и възможности да менажира взаимната зависимост.

„САЩ и западните демокрации може би ще трябва да преминат отново през тези ситуации. Отговорът им първоначално може да клони към национализъм, но в дългосрочен план демокрациите ще излязат от черупките си, за да намерят нов вид прагматична и защитна взаимна зависимост“, коментира той.

Шанън О‘Нийл – По-малко приходи, но повече стабилност

COVID-19 подрива основните принципи на глобалното производство, смята експерта от Съвета по външните работи Шанън О‘Нийл.

Тя смята, че заради коронавируса е прекъсната веригата, която върти цялото икономическо колело.

По този начин болници, аптеки, супермаркети и магазини за стоки са останали без основни продукти.

 

„От друга страна много компании ще искат да знаят повече за това откъде идват техните стоки и ще „търгуват с ефикасност“ Правителствата ще се намесят и ще изискват да има вътрешен „План б“ и резерв“, допълва тя.

Шившанкар Менон – Пандемията може да е полезна

Пандемията от коронавируса ще промени външните и вътрешните политики. Според индийския експерт по национална сигурност Шившанкар Менон правителствата ще се завърнат в ролята си.

Той отбелязва, че страните, които са взели бързи и навременни мерки (като Южна Корея и Тайван) са демокрации.

„Страните, управлявани от популисти или авторитарни лидери, не успяха да отговорят правилно“, подчертава Менон.

Джоузеф Най-младши – Американската сила ще се нуждае от нова стратегия

Най, който е професор в „Хардвард“, изтъква, че през 2017 г. Тръмп е представил национална стратегия, която се фокусира върху съперничеството между големите сили - стратегия, която COVID-19 доказва, че е неадекватна.

 „Дори САЩ да доминира като голяма сила, не може да защити сигурността си като действа сама. Модерните технологии са глобални не само в своето разпространение, но и в последствията, които може да са проблем на всеки“, допълва той.

Според него справянето с проблеми като коронавируса и климатичните промени е непосилно само за една страна.

Джон Алън – Историята на COVID-19 ще бъде написана от победителите

Американският генерал от запаса Джон Алън е на мнение, че нациите, които са облагодетелствани от стабилни политически и икономически системи, както и от обществено здравеопазване, ще претендират за успех над останалите, които са преживели по-тежки последици от COVID-19.

 „За някои това ще е грандиозен и определящ триумф за демокрацаиите, мултилатерализма и универсалното здравеопазване. За други това ще покаже ясните „добродетели“ на решителното, авторитарно управление.

Лори Гарет – Нов и драматичен етап в глобалния капитализъм

Експертът по глобално здравеопазване Лори Гарет споделя мисленето на О‘Нийл – заради пандемията глобалното производство търпи забавяне.

Според нея глобализацията е създала точен модел на производство, доставка и консумация. Компаниите могат да произвеждат своите стоки по целия свят, както и да ги доставят до рафтовете на магазините „точно на време“.

„COVID-19 потвърди, че патогените заразяват не само хората, но и отравят цялата „точно на време“ система“, изтъква тя.

Ричард Хаас – Още провалени държави

Президентът на Съвета за международни отношения Ричард Хаас смята, че ефектът от коронавируса ще трае поне няколко години. Това според него ще накара правителствата да погледнат какво се случва вътре в държавите, отколкото извън границите.

 „Очаквам големи ходове към това страните да са самодостатъчни заради крехкостта на производствената верига, опозиция към мащабната имиграция и по-малко отдаденост в борбата срещу регионални или глобални проблеми (като климатичните промени) заради последиците от кризата“, отбелязва той.

По думите му редица страни ще имат трудности да излязат от икономическата дупка, която е оставил коронавируса.

Кори Шаке – САЩ се провали на теста за лидерство

Зам.-директорът на Института за стратегически изследвания Кори Шаке е категоричен, че след коронавируса САЩ няма да бъде глобален лидер заради тесните интереси на правителството и съпътстващата го некомпетентност.

Според него САЩ е можело да бъде страната, която да създаде международни организации, които да предоставят ранна информация за заразата.

По този начин правителствата биха имали повече време за подготовка и да насочат ресурс към най-нуждаещите се сектори, обяснява той.

Николас Бърнс – Във всяка страна виждаме силата на човешкия дух

Харвардският професор и ветеран от Държавния департамент Николас Бърнс смята, че пандемията е най-голямата глобална криза на века. Според него благосъстоянието на всички хора на Земята е под въпрос.

 „Ако САЩ и Китай, двете най-мощни страни, не могат да оставят различията си настрана и да ръководят по-ефикасно, авторитетът им може да бъде значително уронен“, подчертава той.

Бърнс изтъква, че и ако ЕС не може да помогне на всичките си 500 млн. души население, то страните може да поискат повече правомощия от Брюксел.

Въпреки това отбелязва силата на човешкия дух – на лекари, медицински сестри, политически лидери и обикновени граждани, които демонстрират устойчивост, ефективност и лидерство.

„Това дава надежда, че хората по света могат да надделеят над това изключително предизвикателство“, допълва Бърнс.


Анкета

Трябва ли да се удължи извънредното положение?


       Виж резултатите

Copyright 2014-2020 Скандал. Всички права запазени.