Легендарният „Фолксваген Голф 2” още се движи по пътищата в България, макар последният от този модел да е слязъл от конвейера в края на 1992 година. А по улиците се движат и някои „Голф” двойки произведени през 80-те
Парадоксът е, че по-често можеш да видиш 30-годишен голф по улиците, отколкото произведен преди 15-20 години. „Голф“ двойка е по-често срещан от „Голф“ четворка или петица, пише Иван Бакалов за E-vestnik.
По същия начин някогашните легендарни модели на „Мерцедес” W123, например 220 Д и 240 Д(изел), ги караха и препродаваха по 20-30 години и навъртаха без проблеми над половин милион километра. „Мерцедес” 123 не могат да се сравнят по трайност с по-новите, произведени след 2000 година. Мерцедесите, произведени преди 15-20 години, много по-бързо изчезват от пътищата, в сравнение с онези отпреди 1990 г. Някога един циганин, като си купуваше мерцедес втора ръка, казваше, че и внуците му ще го карат…
Защо се получава така, че старото е по-здраво от новото?
„Голф” 2 беше здрав, дълготраен автомобил, търсеха го и даваха за него повече пари от аналогични модели други коли. Не беше такова обаче търсенето и на следващите модели „Голф” 3, 4, 5, 6…
Фолксваген Голф 2 1990 г. Такива още могат да се намерят в обявите за продажба на автомобили. Снимка: от сайт за продажба на коли
„Голф“ седмица го свалиха от производство тази година. А нов „Голф” 8 в момента се продава у нас на цена 46 хил. лева! Някога „Голф” 2 се продаваше за 18-20 хил. германски марки нов. А на старо, каквито идваха у нас, цената на 10-годишните голфове беше около 5 хил. лева (или дойче марки) според състоянието. За тях имаше всякакви части (и още има). Вносът на стари коли от Европа стана мащабен бизнес и по инерция докарваха много голфове, вече четворки, петици, но те бяха по-нетрайни, цените им по-високи, поддръжката по-скъпа и интересът към този модел бързо спадна.
Съвременните коли са много различни технологично и това усложнява сравненията с моделите от 80-те и 90-те.
Основната разлика е, че производителите вече не произвеждат такива трайни коли
Те сякаш са така направени, че да подканят собственика да я смени като стане на 7 години. В повечето европейски страни данъците за колите се увеличават, когато колата премине възраст от 7 години.
Друг препъни камък в поддържането на 10-15-годишен автомобил е високата цена на резервни части. Оригиналните са на такива цени, че някои надхвърлят цената на целия автомобил втора ръка.
У нас мощно се е развила търговията с авточасти втора употреба. Техните цени са около една четвърт-една трета от цената на нова оригинална част, но зависят и от търсенето.
Търговията с части втора употреба засяга автомобили на повече от 10-12 години, защото доставките са от разглобени коли в автоморгите. От по-нови модели по на 8-10 години се намират по-рядко части втора ръка – само от катастрофирали. Също така, авточастите втора употреба не могат да покрият всички нужди за един автомобил на 15-20 години, на който му остаряват пластмасовите детайли по купето, двигател, брони.
Калници има за всякакви модели, повечето са произведени в Тайван и са много евтини. Някои трудно пасват, поради калпаво производство, но това не е голяма беда, тенекиджиите ги наместват.
По-големият проблем е, че започват да ръждясват след година-две.
Поддържането на една 20-30-годишна кола, обаче, се оказва по-успешно от кола на 10-15 години. По-новите модели имат твърде много електроника
За тях не се намират много части втора употреба, а нови части по електрониката, дори неоригинални, са прекалено скъпи. Всяка кола от началото на новия век насам има компютърни блокове, които дават бъгове, както един компютър. Времето, когато се сменяха палец и капачка на делко, и бобина, отдавна е приключило.
Производителите, освен това, правят постоянно ъпдейти на компютърните блокове в колата. До няколко години след като е слязъл от производство един автомобил, ако минава през фирмени сервизи, тези ъпдейти са направени, но то е като ъпдейтите на стария ти смартфон. И те създават проблеми. На таблото на автомобила излизат досадни съобщения за грешки и дефекти, а автомобилът си върви. Или започва да дава странни дефекти и прекъсвания, а като го закараш в сервиза, работи нормално.
Вече работят и друг тип майстори на коли – с компютър. Те включват един лаптоп с качени програми за диагностика по модели и проверяват всички компютърни блокове и връзки в автомобила, събират данни за повреди в двигател и др.
Във фирмените сервизи всичко е ясно – там имат актуалните програми и ъпдейти, компютрите им за диагностика са специално за техните модели коли. Но в тези сервизи с цените ти режат главата до кръста. Един преглед и смяна на масло е между 500 и 1000 лева, а за някои модели – над 1000.
Има специалисти, които са си качили програми за диагностика на различни фирми, например като „Бош”, които са създадени да проверяват електрониката и електрическите системи на различни модели коли. И коли по на 10-15 години винаги при диагностиката дават някакви грешки. Някои не са проблем, но не се знае какво се крие зад тях.
Инж. Л. С., специалист по точно такава диагностика, дава пример с „Мерцедес” Е-класа на 8 години – безпричинно му падат акумулаторите, нови (има модели с по два акумулатора), само защото не е каран десетина дни. Дори 10-15 мин. след като автомобилът е изключен и заключен с дистанционното, компютърните блокове са в режим на работа, свързват се помежду си и се тестват, казва инженерът. Понякога трудно може да се установи в кой момент някой блок започва да създава проблеми. Не е непрекъснато, проявява се само в някакви моменти и не можеш да го уловиш.
М. Р., собственик на нов скъп „Мерцедес” S-класа 2018 г. (от топ лимузините на марката) се оплаква например, че не може да му се затваря багажника. А той не е като багажника на „Мерцедес” 240 Д от 1985 г. – две пружини с хидравлика вдигат капака, хлопваш го с ръка и един заключващ механизъм го затваря. Отваря се с ключ.
Капакът на багажника на днешната S-класа не се пипа с ръка (и не само на тази марка коли). Отваря се и се затваря с някаква сложна система с безшумен мотор, който плавно сваля капака и го придърпва да прилепне херметически. Да, ама – казва М. Р. – като падне температурата под нулата, не може да се затвори. Трябва да го вкарат в гараж на топло, да се стопли, и тогава се затваря. После започна и на топло да отказва, мърмори собственикът, дал за лимузината си цяло състояние според българския стандарт. Във фирмения сервиз му казват – докарайте го, като даде този дефект. Е как да стане това? И М. Р. покрай ходене в сервиза разбрал, че не е единственият собственик на S-класа, който се оплаква от същата досадна повреда.
Цените на старо са показателни
– съвсем запазен („гаражен”)„Мерцедес” S-класа 600, на възраст 15-16 години може да се купи в Западна Европа и за 15-ина хиляди евро. Нов е струвал към 200 хил. евро.
Моделите „Фолксваген Пасат” например, и др. от 10-ина години насам, вместо ръчна спирачка с лост и жило, имат копче на таблото. Натискаш го и две моторчета на спирачните дискове на задните колела се задействат и затягат челюстите на спирачния механизъм. Само се молете да не ви се развалят, както се случва – това е мотор и механизъм, не е просто жило. В такъв случай нищо не може да се направи на пътя, челюстите се затягат и остават в това положение. Само пътна помощ и сервиз. И нов такъв механизъм е към 500 лв. неоригинален. Без работата.
Винаги ще се намери фен на „Фолксваген” или „Мерцедес”, който да каже как е минал със своята кола 500 хил. километра без никакви сериозни проблеми. Но с новите коли изникват все повече неочаквани дефекти и въртели, като остареят наполовина на някогашните.
Не е въпросът с една или друга марка. Примерите са с „Фолксваген” и „Мерцедес”, като най-популярни и най-авторитетни марки у нас.
Всички съвременни коли са такива – с много електроника и не толкова дълготрайни, започват проблеми като преминат възраст 7-8 години.