--900.jpg)
Седми месец продължава спадът на износа на стоки от България за трети страни, но поне вече е с по-нисък темп. През септември той е с 9% по-нисък спрямо същия месец на миналата година и е в размер на 1.649 млрд. лева, предаде banker.bg.
През периода януари - септември експортът е намалява с 11.2% в сравнение с деветте месеца на 2019 г. и е на стойност 13.64 млрд. лева, изчисляват от Националния статистически институт. Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (-57.5%). Основни търговски партньори на страната ни в тази група са Турция, Китай, Обединеното кралство, Съединените американски щати, Сърбия, Република Северна Македония и Руската федерация. Всички те формират 54.9% от износа на България за трети страни. Важно е и това, че сме изтъргували с всяка от тези страни стоки за по над 1 млрд. лева.
Ако направим сравнение с периода януари-август 2020-а забелязваме, че делът на тези седем страни в експорта ни расте. В края на осмия месец е бил 54.1 на сто.
При вносът на стоки в България от трети страни положението е същото, но понижението продължава вече осми пореден месец. През септември 2020 г. импортът спада с 6.4% спрямо същия месец на миналата година и сега е в размер на 2.04 млрд. лeвa.
Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари - септември е по-нисък с 12.1% на годишна база и е на стойност 16.64 млрд. лева (по цени CIF). Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (-51.2%). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Руската федерация, Китай и Сърбия, както обикновено.
Турция остава най-големият ни търговски партньор извън страните от Европейския съюз. За деветте месеца стокообменът е бил за 5.44 млрд. лева, като износът за южната ни съседка е на стойност 2.49 млрд. лева, а вносът е бил за 2.96 млрд. лева. Търговията расте спрямо осемте месеца, когато е била 4.85 млрд. лева.
Транспортните връзки между България и Турция са ключови за развитието на икономиката дори по време на пандемия. В най-кратки срокове трябва да бъде пусната новата лента за хладилни превози на ГКПП „Капитан Андреево-Капъкуле“, както и да бъдат премахнати таксите за турските превозвачи, които влизат или преминават транзитно през България. Това са били две от темите, които са обсъдили министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков и заместник-министърът на търговията на Турция Риза Турагай на среща в края на миналата седмица.
„България и Турция са не само съседни държави, но са и приятелски държави. И това го показваме всеки ден, особено в сферата на транспорта, в която Турция е един от големите ни партньори. До момента имаме стабилни отношения. Особено показателно е, че в тези времена на затруднения, които пандемията причинява, движението на стоки, доставки и хора, се осъществяват безпрепятствено и равномерно“, отбелязва министър Росен Желязков.
Бизнесът с транспортирането на стоки е изключително конкурентен. В интерес на икономическия и двустранния стокообмен, и стокооборот, е необходимо да бъде спазван реципрочен подход. В този критичен за икономиките по света момент осигуряването, при необходимост, на допълнителни разрешителни за превозвачите също е от голямо значение за повишаването на стокооборота. "Заедно с турските колеги работим усилено да намалим административната тежест, така че да ускорим придвижването на стоките и да облекчим максимално бизнеса. Оценяваме положително, това че имаме бърз контакт и взаимно доверие с институциите от турска страна, при решаването на различни трудности и ежедневни въпроси“, изтъква още Росен Желязков.
Като съседни държави в наш интерес е да увеличим търговско-икономическите отношения помежду ни. "По време на пандемичната ситуация, през която преминаваме, по отношение на България се постарахме да покажем едно много специално, много индивидуално отношение. В период, в който прилагаме 14-дневна карантина на турските граждани, взехме решение да не подлагаме под карантина българските шофьори в Турция“, казва заместник-министърът на търговията на Турция Риза Турагай. Той посочва, че към момента пропускливостта на ГКПП „Капитан Андреево-Капъкуле“ е около 1100 камиона на ден. „Убедени сме, че с откриването на новата лента за хладилни превози ще успеем да повишим пропускливостта до 1400 и 1500 камиона на ден. Ако успеем да осъществим тази стъпка ще дадем добавена стойност не само за нас, а и за българския транспортен бранш, българските превозвачи и българската държава като цяло“, допълва заместник-министърът на търговията на Турция.
Фирмите от двете страни също продължават контактите. Българо-турски онлайн бизнес форум с двустранни срещи ще се проведе на 25 ноември. Събитието се организира от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) и Съветът за външнотърговски отношения на Турция (ДЕИК). Целта на проявата е да бъдат активизирани търговско-икономическите отношения между България и Турция, да бъдат разкрити нови възможности за търговско и производствено сътрудничество и делови партньорства, както и да бъдат насърчени инвестициите в двете страни. Участие ще вземат фирми в секторите: автомобилостроене (в т.ч. електроника и електротехника), машиностроене и мехатроника, информационни и комуникационни технологии и химическа промишленост.
Към Китай са заминали български стоки за 3.52 млрд. лева, което е ръст от 20.7 на сто. Износът е бил за 1.33 млрд. лева, а вносът е на стойност 2.18 млрд. лева.
Износът към Русия за деветте месеца е само 611.6 млн. лева. В същото време обаче вносът от тази страна е в размер на 2.68 млрд. лева, но и при него има намаление (-44.7%). Това неравновесие формира огромното отрицателно търговско салдо с Русия (-2.07 млрд. лева).
Стокообменът ни със Сърбия расте през последните години, причината за което е повишаващият се внос. За деветте месеца сръбски фирми са изтъргували у нас стоки за 903.1 млн. лева, докато ние сме изнесли в западната ни съседка изделия за 704.6 млн. лева.
В тази група страни имаме положително търговско салдо със САЩ (при стокообмен от 1.31 млрд. лева), с Обединеното кралство (търговия за 1.46 млрд. лева) и със Северна Македония (изтъргувани стоки за 1.06 млрд. лева).