Повече от 90 000 българи са преминали през курсове за квалификация и преквалификация през миналата година, като всеки четвърти от тях е получил свидетелство за нова професия, по данни на Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО). Най-предпочитаните обучения са за компютърни графици и графични дизайнери, организатори на интернет приложения, помощник-възпитатели и заварчици. Само през 2020 г. над 2000 българи са получили правоспособност за заварчици и програмисти, сочи анализът.
За съжаление, България е на предпоследно място по участие на гражданите в дейностите за учене през целия живот, които включват и професионалното обучение. Средният процент по този показател на ЕС е близо 15%, а за страната ни – 2 на сто. Въпреки това се запазва интересът към обучението по професиите оперативен счетоводител, охранител, фризьор, козметик, маникюрист, монтьор и техник на транспортна техника. Намалява интересът към обучението за озеленители, помощници в строителството, камериери, продавач-консултанти, ресторантьори и офис-мениджъри, показват още данните на НАПОО.
Квалификацията и професионалното обучение са важни приоритети за следващия програмен период, като ще се финансират различни мерки за пазара на труда. Европейските средства, които ще бъдат разходвани в следващите седем години, са на стойност 2.167 млрд. лв. Те ще са насочени към инвестиции в ученето през целия живот, професионалната мобилност, развитието на нови компетенции, валидирането на умения и др.
В момента тече обсъждане на Плана за възстановяване и устойчивост на България, където работодателите, синдикатите, университетите и институциите могат да участват с предложения за реформи, които да гарантират по-гъвкава и адекватна система за обучение, която да подпомогне хората в професионалното им развитие. Основният приоритет трябва да бъде развитието на умения, нужни на пазара на труда, както и формирането на дигитални компетенции, които отговарят на европейската рамка, но и са съобразени с длъжностите и професиите, коментира Милен Ганев, съдружник в E-CARD, която е в топ 50 на софтуерните компании в Европа.
Според него голяма част от работодателите не са запознати със системата за професионално обучение в лицензираните обучителни центрове, както и че липсва връзка с потребностите на бизнеса. Придобитите умения трябва да съответстват на потребностите на работодателите, обясни Милен Ганев. Близо 70% от представителите на бизнеса, участници в допитването, заявяват също така, че не биха се ангажирали с разработване на държавни образователни стандарти по професии, учебни програми и задания за изпити по професии, но одобряват и подкрепят дуалната система на обучение.