Сертификатът ни за ваксинация срещу COVID-19 отговаря на изискванията на ЕК, можем да го интегрираме. Когато в е-досието на пациента се натрупат здравни записи, ще могат да се правят анализи, казва пред "Монитор" Ивайло Филипов, изпълнителен директор на „Информационно обслужване“.
- Г-н Филипов, беше представено електронното медицинско досие. Какви възможности дава то на българските граждани?
- Досието дава възможност на всеки един пациент да има 24-часова денонощна проследимост и информацията от собственото си медицинско досие. В него са включени всички издадени електронни фактури, електронни направления, информация за линия лекар, за направени кръвни изследвания, изпълнени направления и рецепти.
- Част от е-досието е и сертификатът за ваксинация срещу COVID-19. Каква информация ни носи, на какви изисквания отговаря?
- Част е от изискванията на Европейската комисия. Това са номер на електронния сертификат, трите имена на имунизирания на български език и латиница, датата на раждане, вида на ваксината, датите на поставяне на първата и втората доза и държавата, в която това се е случило. На него има QR код, който в себе си съдържа цялата информация от електронния сертификат за ваксинация.
- Може ли първата доза да е поставена у нас, а втората в друга страна?
- Има базови човешки стандарти за свободно придвижване, което означава, че на човек може да му бъде поставена ваксина в другата държава или чужденци да дойдат и ваксината да им бъде поставена у нас. Това ще бъде отбелязано в последна част на сертификата, където пише, че ваксината е поставена в BG - латинското съкращение на България.
- Ще можем ли да преминаваме границите със сертификата, ако се вземе решение за въвеждането на общ паспорт за европейските граждани?
- Ние сме технологична копания и не можем да определяме дали даден документ ще бъде изискан от граничните власти или не. Ние можем да поемем ангажимент, че в случай на определени решения от правителството или на европейско ниво можем да направим интеграция на сертификата. Готови сме и в момента да се интегрираме, в случай че Европейската комисия вземе решение за интегрираност на страните членки за издаването на сертификати. Ние можем да подпомогнем българските власти за електронна интеграция. Номерът на сертификата е вследствие на изискване на Европейската комисия. Решението как да изглежда документът бе наше.
- В системата има и достъп до издадените направления от личните лекари. Каква информация ни носят те?
- Пациентите могат да виждат всички електронни направления и резултати от тях, както и всички електронни рецепти. Споделих на министър Ангелов и зам.-министър Начева, че от първи май всички направления и рецепти ще бъдат само под формата на електронни документи. Тоест няма да има възможност да се попълват повече на хартия. Всички рецепти и направления ще бъдат отразени в пациентското досие. Онлайн ще могат да се виждат резултатите от изследванията си и резултатите от рецептите от гледна точка на аптеките - дали една рецепта е изпълнена в дадена аптека изцяло или частично.
- Какво се случва, ако част от електронната рецепта се изпълни в една аптека, а друга – в аптека, която няма достъп да системата. Може ли това да се отбележи по някакъв начин?
- Не. Ако дадена аптека не е свързана към информационната система, няма как да се отбележи в нея. Там ще бъде отбелязано само на хартия. Затова след първи май всички рецепти ще бъдат само по електронен път.
- Каква част от аптеките вече могат да изпълняват електронни рецепти?
- От внедряването на модула за издаване на електронна рецепта на 18 декември до 15 януари са издадени общо 1218 рецепти от 206-ма лекари, които имат възможност да изписват по електронен път медикаменти, напълно или частично заплащани от НЗОК. Работим денонощно с всички технологични компании, които произвеждат и поддържат софтуер за аптеки. Веднага след празниците кривата с издадените е-рецепти се увеличава. Предполагам, че преди това колегите са се затруднили или са решили да не интегрират е-рецептите. Надявам се кривата да продължи нагоре.
- В е-досието се влиза само чрез квалифициран електронен подпис (КЕП). Това ли е най-сигурната защита за личните ни данни?
- В България има закон за електронния подпис, който е регламентиран преди много години. Като национален системен активатор и технологична компания ние преценяваме, че квалифицираният електронен подпис е най-високото ниво за защита. Така е и съгласно европейския регламент 910 от 2014-та. Квалифицираният електронен подпис към момента е най-сигурното средство, за което може да се оторизира човек пред информационна система, за да може и неговата информация за бъде защитена.
- Как можем да се сдобием с такъв?
- Има няколко компании в България, които са доставчици на квалифицирани удостоверителни услуги. Една от тях е и електронният подпис. В себе си той съдържа информация за физическото лице, чиято собственост е. След като веднъж се генерира електронен подпис, той може да бъде използван чрез ПИН код. Това е 4- или 6-буквеноцифрен код, който го отключва.
- Има ли как системата да се надгради, за да могат и хора без електронен подпис да имат достъп до тях?
- Няма как това да се случи, защото защитаваме медицинска информация за гражданите, а това не може да стане по друг начин. Надяваме се всички доставчици, както и нашата компания, да свалят максимално цената на електронния подпис, така че да бъде достъпна до повече граждани. Ние разработихме и информационната система за ТЕЛК и НЕЛК. За всички български граждани, които са част от нея, свалихме заплащането за услугата значително. Цената на целия пакет с електронен подпис за три години, четец и карта е 21 лв. с ДДС. Това е 7 лв. за година или под 50 стотинки на месец.
- Какви възможности дава информационната система за ТЕЛК и НЕЛК?
- Системата беше въведена в експлоатация през октомври. Тя е ориентирана изцяло в електронен път. Няма нужда да се посещават медицинските ТЕЛК комисии и комуникацията може да бъде изцяло по електронен път, документите могат да се подават изцяло онлайн, да се получават решенията, да бъдат обжалвани такива. Физическо присъствие може да бъде изисквано само за медицинския преглед, но цялата документация е онлайн. Другото улеснение е, че всички документи, които са генерирани по електронен път в тази система или други, се отбелязват в националната здравна информационна система под формата на здравни записи и всичко се събира на едно място в пациентското досие.
- По време на представянето на пациентското досие обяснихте, че в системата не могат да се въвеждат записи със задна дата. Каква е причината за това?
- Това се дължи на прилаганите технологии - електронните подписи, които се използват от личните лекари или здравните власти, и другото условие е т.нар timestamp – удостоверяване на време. Уникалните номера, които здравната система генерира (НРН номера), са изцяло удостоверени от време. Те се генерират в момента, в който направим записа. Със задна дата не могат да бъдат генерирани чисто технологично.
- Възможно ли в някой от следващите записи да бъде описана по-подробно медицинската история на някого?
- Работим и с НЗОК. Там разработваме и сме на финален етап на електронните протоколи, така че всички хартии, които се носят от гражданите, да могат да бъдат изцяло по електронен път. Ще трябват няколко месеца или година, за да може първичното натрупване на данни за всеки пациент да постигне достатъчно критичен обем, за да могат да се правят анализи. Основата вече е положена, има здравни записи за всеки един пациент, който е използвал доболничната помощ. Оттук нататък е въпрос на време да се натрупа критичната маса записи.
- Болниците имат ли достъп до тази система?
- Имат достъп, но това е следващ етап. Не може да се очаква за 3-4 месеца, от които работим, една национална здравна система в пълен завършек да бъде реализирана. Има големи европейски държави, които в продължение на години са похарчили милиарди за такива системи. Ние сме компания, която е поела този ангажимент, изпълняваме си го по график. Имаме договор със здравно министерство за три години със съответните етапи, които са разписани подробно със съответните функционалности.
ВИЗИТКА:
Магистър по макроикономика в УНСС
Специализира „Глобален мениджмънт и лидерство“ в Азиатско-тихоокеански университет „Рицумейкан“
Кариерата му започва като стажант в Министерство на финансите през 1998 г., а през 2000 г. е специалист в дирекция „Бюджет“
В „Информационно обслужване“ АД започва работа през 2001 г., където до 2006 г. последователно преминава през позициите на експерт, началник отдел „Трезор“, технически директор и търговски директор на компанията
От 2006 до 2012 г. е консултант по информационни, комуникационни и управленски технологии
През ноември 2012 г. се завръща в „Информационно обслужване“ на позицията изпълнителен директор, която заема до юли 2013 г. От януари 2015 г. отново поема поста