7 са формациите, които имат изгледи да са в Народното събрание, ако изборите бяха днес. За две от тях кампанията ще е решаваща.
С 22,9% от онези, за които може да се очаква да гласуват, ГЕРБ и СДС са на първо място, следвани от БСП с 19,2%. Това сочат данните на „Галъп интернешънъл“.
„Републиканци за България“ се повява в проучванията в рамките на десети от процента, но вероятно има организационен и кадрови ресурс за атакуване на дялове, които биха осигурили субсидия. В изборния ден ще се разбере дали част от подкрепата, заявявана за ГЕРБ, всъщност ще се окаже скрит вот за РБ. Изгледите за последното засега са, разбира се, малки. От друга страна пък, властта вероятно има шансове да мобилизира и сериозен предвидим вот, посочват от социологическата агенция.
Заедно с ГЕРБ, БСП загуби подкрепа през лятото (макар и не колкото ГЕРБ). Спадът на подкрепата на БСП през лятото се дължи и на това, че като моментни алтернативи протестите припознаха по-скоро други партии. Именно те в момента донякъде пречат на БСП да монополизира потенциалния протестен и наказателен вот срещу управляващите. До (и в) изборния ден обаче може да има и друга тенденция – това зависи от кампанията.
Зависи и от развитието на вътрешните процеси в БСП, които могат да доведат и до проблеми със структури, и до прочистване на имиджа. И тук тепърва ще се оценява влиянието на отцепилата се формация „Българска прогресивна линия“, която за момента има десети от процента, влиянието нa „Изправи се.бг“ и др.
12,4% са очакваните гласове за „Има такъв народ“.
ДБ също зае трайно свое място сред партиите с изгледи да са в парламента. През този месец – с 6,2%. Голяма обаче е разликата между тези твърдо заявяващи, че ще гласуват и общия масив потенциални гласове за тази партия, което означава възможни колебания в подкрепата
При ВМРО с НФСБ (4,6%) също ще са важни вътрешните разпределения. Сериозната относителна тежест на ВМРО там се фиксира от поредица изследвания в последните месеци и вече почти се покрива с обобщения образ на Обединените патриоти. Вероятно, за „втвърдяването“ на подкрепата сега личи влиянието на твърдата позиция на македонския казус. При ОП влияние ще окаже конкретната формула на явяване и тонът на кампанията – най-вече дали и доколко ще могат да се опазят от скандали. Важен ще бъде и още един фактор: каква ще е изборната бариера – ниската активност снижава и бариерата, но това обикновено е „нож с две остриета“. Така, ОП могат да си гарантират влизане само със силна кампания.
Същото важи и за мрежата на Мая Манолова, която е сега с изравнени шансове с ОП – „Изправи се.бг“, заедно с „Отровното трио“ и редица други формации. С 4,5% този микс се утвърждава като потенциален участник в следващия парламент.
От останалите сили изпъкват „Воля“ (2,1%) и „Възраждане“ (1,4%). Социологическите методи улавят най-вече тях. Останалите (общо 5,4%) могат да бъдат преценени по-скоро с друг тип методи – експертна преценка, електорална история, политологичен анализ и т.н.
Една десета от общо възнамеряващите да гласуват признават, че вирусът би ги отказал. А една пета се затрудняват да отговорят в директен подобен въпрос. Така, общо на около 2,8 милиона, могат да се оценят сега онези, които по различните критерии в изследването заявяват, че биха гласували твърдо и не биха се поколебали заради коронавируса. Това е може би около половината от трайно живеещите у нас. Тепърва ще стане ясно каква част от избирателния списък ще е това. Около една десета са тези, които твърдят, че ще гласуват, но още не могат да кажат за кого.
Отново трябва да се направи уточнението, че параметрите на активност са непредвидими на този етап и споменатите числа са само индикативни.
Около 2% са онези, за които може да се очаква да гласуват с „не подкрепям никого“. Те не се включват в останалите резултати.