Доходът на 65 процента от домакинствата у нас не достига за тяхната издръжка, сочат последните данни на КНСБ за четвъртото тримесечие на 2020 година. Цели 16% е дефицитът на едно четиричленно семейство, за да си покрие месечните сметки. Според синдиката България е на последно място по минималната работна заплата в ЕС.
Според КНСБ всяко шесто домакинство от 10 у нас живее с общ доход на 1 лице под необходимите средства, а близо 1 милион и 600 хиляди българи получават доходи от 363 лв., колкото е линията на бедността.
Според КНСБ България продължава да бъде на дъното на класацията по заплащане за труд, като средната заплата на час у нас е 2.40 евро, а средноевропейската 13.20 евро или разлика от 5 пъти.
"Минималната работна заплата е най-ниската в сравнение с всички държави-членки на ЕС и това е поради факта, че имаме ниски нива на минималната работна заплата, през годините назад имаше период, в който беше задържана 3 г. на едни и същи нива. Сега имаме един догонващ ефект от ръст на работната заплата, който се отчита през последните 2 години, но въпреки това, ако изчислим нетната минимална работна заплата, ако двама родители работят на минимална работна заплата и получават допълнителни добавки за деца около 90 лв., то техният общ доход е около 1036 лв. или покрива едва 41% от необходимата издръжка за живот", заяви Вили Иванова от КНСБ.
Работодателите не се съгласиха с изчисленията.
"Точно в един момент, когото всички сме в шок, ужас и паника покрай пандемията, срива на Брутния вътрешен продукт, изведнъж някой ни съобщава, че сме много лоши и трябва отново да се поправим. Тенденцията е устойчива на нарастване на заплатата, друг е въпросът, че нашите възможности имат някакви граници", заяви Теодор Дечев - директор „Индустриални политики" в АИКБ.
Според КНСБ поскъпването на издръжката на живот се дължи и на продължаващото плавно нарастване, средно с 3%, на хранителните стоки - хлебни изделия, олио и захар, както и увеличението на цените при комуналните услуги, образованието и спортните занимания в свободно време.
Затварянето на цели отрасли от икономиката заради пандемията и последвалата загуба на работни места също влияят върху увеличаващата се издръжка на живот.
Задълбочава се и регионалното неравенство в заплащането, което продължава да поляризира доходите и социалните неравенства, като в 9 от 28 области работна заплата е под 75% от средната за страната.