Нов вариант на коронавируса е идентифициран от Университета в Лиеж в Белгия с редица ключови шипови и допълнителни мутации.
Вариантът B.1.214.2 е засечен в 332 проби и за първи път е идентифициран в Швейцария, въпреки че над половината от всички случаи са от Белгия, според PANGO Lineages.
Вариантът е идентифициран и във Франция, Великобритания, Ирландия, Германия, Португалия, САЩ, Сенегал, Нидерландия и България, според jpost.com.
Произходът на варианта все още е неизвестен, но е производен на друг, за първи път идентифициран в Демократична република Конго през април миналата година, според германския международен оператор.
Все още не е ясно дали новият вариант е по-заразен или по-тежък. Новата мутация се присъединява към поредица от други, открити по целия свят, като южноафриканския щам, британския щам, бразилските варианти, нюйоркския щам, калифорнийския щам и германския щам, наред с други.
При вирусите има основно два начина за мутиране и появата на варианти на вируса, които са по-инфекциозни или заобикалят ефекта от ваксинациите и предишни инфекции: чрез антигенно отклонение и антигенно изместване. В случай на антигенното отклонение, вирусът мутира без първоначално промените да имат някакъв ефект. В крайна сметка обаче може да възникне вариант, който е по-заразен, както при B117, и да подкопае съществуващата имунна защита, както е вероятно при B1351 - мутиралия щам, открит в Южна Африка.
Другият механизъм, наречен антигенно изместване, е процес, при който генетичният материал на два подтипа, които заразяват клетката едновременно, се смесва, създавайки напълно нов щам на вируса. Подобно генетично примесване е възможно при коронавирусите, макар и много по-рядко. Такова обаче все още не е наблюдавано, пише “Тагесшпигел”.
С прилагането на сегашните PCR тестове няма как мутациите да бъдат идентифицирани. Но е възможно да бъдат разработени тестове, които да успяват да откриват нови варианти на вируса. За британския вариант B117 такива вече има. Те са далеч по-евтини от използвания сега в Германия метод за изследване на мутациите чрез генетичната секвенция. Тук големи части или дори целият генетичен материал на вируса се разглеждат елемент по елемент и се документират промени в сравнение с известните досега варианти. Това дава възможност да се намерят както известни мутанти, така и напълно нови.