Най-бавният прираст на населението на Китай от десетилетия насам може да бъде усетен по-тежко отвъд границите на страната, отколкото в нея. Икономиката на Китай ще продължава да расте и доходите могат да продължат да се повишават, но с по-бавни темпове. Останалата част от света обаче ще трябва да се приспособи към постоянно по-бавна глобална експанзия и перспективата за бъдещо отслабване на дефлационния натиск. Ролята на Китай като неограничен източник на евтина работна ръка, понижаваща цените на всичко - от съдомиялни до детски играчки, също може да избледнее, пише Даниел Мос за Bloomberg.
Провежданото веднъж на 10 години преброяване на населението от Пекин показва, че миналата година в Китай е имало 1,412 милиарда души. Средният годишен растеж от 0,53% през последното десетилетие е най-бавен от 1953 г. насам. Дългогодишните тенденции са дори по-изразени: населението в трудоспособна възраст се понижава до 63,4% спрямо над 70% преди десетилетие, докато делът на жителите на възраст на 60 и повече години се повишава. Над половината от жителите на Китай вече населяват градовете.
Въпреки че е възможно жителите на Китай да намалеят допълнително след няколко години, това не означава, че се задава криза. Някои от най-богатите икономики в света се борят с намаляващото население, включително Япония и Южна Корея, която регистира първи спад през 2020 г. Сингапур отчете първия спад на населението от 2003 г. насам през миналата година. Въпреки това тези нации разполагат с първокласни инфраструктури, добри училища, високи стандарти на живот и имат собствена ниша във веригите на доставка, което им дава шанс за дългосрочен просперитет.
Китай не бива да се опасява за търговската си жизнеспособност само заради бавния прираст на населението. В крайна сметка това е относително често срещан модел на икономическо развитие: жизненият стандарт се повишава, хората отдават повече време на образованието си, сключват брак по-късно, борят се с по-скъпи разходи за живот и искат да харчат повече за децата, които имат, пише Bloomberg TV Bulgaria.
Последствията за останалата част от света обаче може да са по-значителни. Китай беше двигателят зад ръста на глобалния вътрешен продукт през последните няколко десетилетия, особено след финансовата криза от 2007-2009 г. Икономиката на страната расте със среден годишен темо от около 8% от 2000 г. насам. Междувременно ръстът на американската икономика за същия период е в размер на под 2% на година.
Китай ще допринесе с над една пета за общия растеж на световната икономика в петте години до 2026 г., сочат изчисления на Bloomberg на база на прогнозите на Международния валутен фонд от април. САЩ ще генерират около 14,8% през този период, докато Индия и Япония - съответно 8,4 и 3,5%. Слабият прираст на населението - или изявен спад, вероятно ще значи по-бавна експанзия като цяло, дори БВП на глава от населението да продължава да нараства.
Тема за обсъждане е и постоянно ниската инфлация, която централните банки първоначално приветстваха, но сега се превръща в повод за тревога. Превръщането на Китай в работилницата на света и водещ относител до голяма степен отразява способността на страната да предлага относително евтина ръботна ръка на мултинационалните компании и техните доставчици. Страната се оказа основна сила за задържането на цените на стоките непроменени в Европа и САЩ. Предимствата на тази ера обаче може би вече отминаха.
Новините не са изцяло лоши. Китайският модел, който вече няма да е базиран на евтина ръботна ръка, изпомпваща изгодни стоки, ще подкопае един от реквизитите, които поддържат инфлацията ниска. Междувременно разходка в парковете, нощните заведения и търговските центрове в Токио преди пандемията показа, че намаляващото население може да е много жизнено. САЩ регистрираха втория най-бавен темп на прираст на населението в историята през миналото десетилетие - 7,4% - малко над отчетените 7,3% по време на Голямата депресия, но животът продължава.
Ако Китай се стреми към икономическо лидерство, ето как ще изглежда то. Слабите демографски данни са част от сделката.