Преди няколко дни Върховният административен съд (ВАС) разреши окончателно продължаването на строителството на небостъргача „Златен век“ в столичния квартал „Лозенец“. Съдът остави в сила решението на Административен съд – София град от 6 ноември 2020 г., с което се отменя спирането от ДНСК на строителството на 34-етажната сграда. Решението на съда означава, че изграждането на “Златен век” може да продължи веднага, защото не подлежи на обжалване и от законова гледна точка случаят е приключен. Но не и от политическа. Веднага след обявяването на решението хората на Мая Манолова, които протестираха срещу “Златен век”, се активизираха и се опитаха да окажат натиск върху служебния министър на регионалното развитие арх. Виолета Комитова.
Учредителят на движението на Мая Манолова, Никола Вапцаров, обяви, че институциите не трябва да се съобразяват с решението на съда и ги призова да спрат изграждането на сградата. Той и още няколко души се срещнаха с министър Комитова, а под техния политически натиск започна поредната проверка на строежа от ДНСК.
Това е пълен абсурд при влязло в сила окончателно решение на съда,който единствен може да се произнася по законността и правото при различни спорове в държавата. В България е масова практика хора и институции да не се съобразяват с решенията на съда. От селянина, влязал в чуждо землище, до Министерски съвет. “Това, че някакъв съд е постановил нещо няма никакво значение щом не ми харесва и не ме устройва” е масовата представа за закон и ред в България. Страшното е, че такова е поведението и на институциите, които дават пример в погазването на закона. Всъщност това е истинска катастрофа на държавността, от която няма да се спасим със смяната на едно управление с друго, на едни хора с други хора или на една олигархия с друга, каквато е редовната практика в опитите ни за промяна. България никога няма да се промени, ако българските институции не се научат да спазват законите, да изпълняват съдебни решения и да налагат еднакви правила за всички.
Тези дни чух президента Радев, в чиито добри намерения не се съмнявам, да казва, че държавността се връща в България. Щеше да бъде добре тези думи да се подкрепят с действия от самата държава, но в случая със “Златен век” е точно обратното. Вместо да спази закона и да се съобрази с решението на българския съд, институциите започват нов административен тормоз над частен инвеститор след политически натиск на хората на Мая Манолова. Същото беше и при Борисов. Абослютно същото. Тогава с обаждане по телефона и въпреки правната изрядност на строежа той бе спрян след политически натиск. Давам пример с конкретен казус, защото е много ясен. Има окончателно решение на Върховния съд и с него споровете по случая приключват. Няма място за повече дебати, а само за изпълнение на решението. Така е в правовите държави, но не и в България, в която политиката отново побеждава закона.
Мая Манолова е в предизборна кампания, спешно се нуждае от публични акции, за да не изпадне от фокуса на обществено внимание, а “Златен век” е само повод да го държи върху себе си. Тук въобще не обсъждам дали този проект е добър, нито ще привеждам аргументи "за" и "против" него. Само ще припомня, че построяването му е залегнало в градоустройствения план на София от 1996 г. и ако някой е имал нещо срещу него е пропуснал 25 години. Решението на съда е факт и сградата следва да се построи. По-важният и скрит въпрос в този казус за мен е двойният стандарт и политическата избирателност - другият важен проблем пред връщането на държавността.
В идеалния център на София, до площад “Македония”, в момента се строи друг небостъргач, който е по-висок от “Златен век”. Той се казва “Ай Тауър”, съседите му казват “Годзилата”, а според публикации в сериозни медии зад инвеститорите му стоят Васил Божков и Гриша Ганчев. Поразителното е, че казусът “Ай Тауър” буквално повтаря казуса “Златен век” от правна и институционална гледна точка.
Няма никакви разлики. Единствената е, че сградата на Божков продължава да се строи и в този момент, а “Златен век” е спрян от две години. Мая Манолова и Никола Вапцаров не възразяват срещу този строеж и никога не са протестирали. Срещу него никога не е имало протести, нито срещи с общинската и държавната администрация. При последната среща с министъра на регионалното развитие Никола Вапцаров и сподвижниците му въобще не са повдигнали този въпрос. Преди изборите за кмет имаше основателни съмнения, че Васил Божков спонсорира Мая Манолова. При цялата си “активност” срещу олигархията тя нито веднъж не атакува Божков, който е най-мощният олигарх от 20 години насам. А днешното ѝ мълчание и някои назначения в служебното правителство оставят съмнението, че Васил Божков продължава да има огромно влияние върху политиката.
Въпреки помпозните акции срещу него в последната година, всичките му запори отпаднаха, близките му бяха освободени от ареста, а лицензите върнати. Учредителката на неговата партия, която стана шеф на политическия кабинет на служебния министър Бойко Рашков, е само върхът на този айсберг. Така или иначе, повведението на Мая Манолова е лакмус за това, че нищо в страната не се променя по същество. Двойни стандарти, избирателна активност срещу политически и икономически конкуренти, лицемерна борба срещу корупцията и повече шум, отколкото реални действия.
А ето и една сравнителна таблица за “Ай Тауър” и “Златен век”, която доказва огледалната идентичност на двата случая и тоталното разминаване в думите и действията на политици и активисти по един и същ въпрос./glasove.com