След драстично застаряване на населението, Китай обяви, че на двойките ще бъде разрешено да имат до три деца. Но какво мислят двойките за промяната в политиката?
"Нашите родители са живели за децата си, ние живеем за себе си"
Джая Шиконг е 31-годишен ръководител на образователни проекти. Омъжена е за Ху Сюанчен - 31-годишен инженер. Те имат момиченце, което е на година и седем месеца. Те живеят в Сиан, в централен Китай.
Когато чуха новината днес, моите колеги се пошегуваха, че освен ако правителството не ни дава квартира и помощ за всяко едно дете, което раждаме, политиката изобщо няма нищо общо с нас.
Китайските двойки, особено жените, са по-малко склонни да раждат в наши дни. Това е така, защото натискът е твърде висок в днешното общество. След раждането жените не се връщат бързо на работа, защото трябва да се грижат за децата. Колкото повече бебета имате, толкова повече ще трябва да жертвате кариерата си.
Освен това, когато станете родител, ще трябва да мислите и да се тревожите за образованието на децата си в бъдеще. Родителите искат най-доброто от всичко за децата си, но конкуренцията в Китай днес е твърде ожесточена.
Накратко, моето поколение китайци е доста различно от това на моите родители. Поколението на моите родители живееше за децата си, но моето поколение живее за нас самите.
"Ако правителството е сериозно, то трябва да подобри грижите за децата"
Уанг Женю е 33-годишен изследовател, женен за Миао Донг, 26-годишен писател на свободна практика. Те живеят в Жухай, провинция Гуангдонг, и нямат деца.
Не мисля, че облекчаването на правилата ще бъде много ефективно. В днешно време в Китай има много малко хора, които биха искали да имат повече от две деца. Дори сред тези, които обмислят да имат толкова много деца, е ясно, че е твърде скъпо за младите двойки да ги отглеждат.
Но днешното съобщение от най-високото ниво е сигнал, че централното правителство е притеснено от демографските тенденции в наши дни. Предстои голямо предизвикателство за страната ни.
Аз съм от село в провинцията в Китай. Роден съм през 1987 г. Въпреки че тогава все още беше в сила китайската политика за едно дете, имах двама братя и сестри. Тогава семейството ми плащаше неустойки на властите и все пак живееше добре. Жена ми е родена в град и е единственото дете в семейството си.
Харесвам деца, но конкуренцията в Китай е твърде силна в наши дни. Имам много неща, за които да се притеснявам: как да живея по-добър живот за малкото си семейство и за по-широкото си семейство.
Жена ми не иска деца. Това е така, защото тя иска да продължи собствената си кариера. Прекалено голяма тежест е да отгледаш дете - камо ли повече от едно.
Ако правителството наистина е сериозно за насърчаване на повече бебета, те трябва да подобрят неща като благосъстоянието, грижите за децата и премахването на дискриминацията срещу жените на работното място. На всичкото отгоре образователните ресурси са друг голям проблем. Всички това ще бъдат взето предвид при решенията на китайските двойки дали да имат деца.
"Когато растях като единствено дете се надявах на голямо семейство"
Глория Ай е 34-годишна телевизионна водеща, която живее в Пекин. Очаква с нетърпение скоро да има деца.
Аз съм единствено дете, родено през 1987 г. съгласно предишната политика за едно дете. Когато растях, винаги съм се надявал на голямо семейство. Обичам да съм заобиколен от деца.
Управлявам собствен медиен бизнес през последните няколко години. Разбирам, че тъй като имам добро финансово състояние, мога да си позволя да имам голямо семейство. Това е привилегия. Мисля, че новата политика ще ми позволи да го направя и ще ме стимулира да работя по-усилено за децата си и семейството си.
Все повече и повече успешни китайки около моята възраст стават майки. От скоро също споделям съвети за по-добро родителство с приятелите си.