Язовир „Кърджали“ се източва и това поставя на риск бизнеса и препитанието на стотици хора. За това алармират хотелиери, собственици на заведения и производители на риба и рибни продукти. Те твърдят, че от близо месец нивото на второто по големина хидросъоръжение у нас драстично спада. Има притеснения, че това ще отблъсне туристите, а собствениците на рибовъдни ферми ще претърпят финансови загуби.
Язовир „Кърджали“ е първият от каскада „Арда“ и се използва основно за производство на електроенергия. През годините районът стана притегателен туристически център, а това отключи инвестициите. Построиха се хотели, вилни селища, откриха се плаващи ресторанти. Язовирът стана любимо място за летните отпуски на българи и чужденци. От близо месец нивото драстично е спаднало, а гледката е неприятна, твърдят представители на бизнеса край язовира.
„Язовирът става неатрактивен относно визията му. Хората идват заради това – заради красивите гледки, водата се слива с природата. Сега, при това ниско ниво, забелязваме лунни пейзажи по ландшафта на язовира“, разказва Мирослав Шопов, собственик на плаващ ресторант.
В момента обектът е ниско в язовира и за да се стигне до него, се използва собственоръчно направена нестабилна пътека. Подобна е гледката и към останалите плаващи ресторанти в района. Притеснението на Шопов е, че нивото на язовира спада в период с много валежи, а това означава липса на достатъчно вода през лятото.
„Загубите, които търпим от това, ще рефлектират върху бизнеса ни“, споделя ресторантьорът. По думите му в туристическия сектор около язовира са заети около 600 души.
Язовир „Кърджали“ се стопанисва от НЕК, а водният обем се регулира от екоминистерството. Има подписано споразумение с МОСВ през лятото нивото на язовира да не пада под минималната кота, поясни Матей Матеев, собственик на рибовъдна ферма.
„Още преди разгара на лятото сме с няколко метра под минималната кота. Това се случва в момент, когато има валежи, хидро-метеорологичната обстановка е прекрасна. Всички язовири са пълни почти, с изключение на язовир „Кърджали“, коментира Матеев.
По думите му през лятото при маловодие биологическите параметри на язовира се влошават, губи се кислород, получава се замърсяване от гниещи процеси.
„През 2009-а имахме подобна ситуация. Тогава загубихме над 100 тона риба. Преди 3-4 години загубихме около 30-40 тона“, припомня Матей Матеев.
В язовир „Кърджали“ има шест рибовъдни ферми с няколкостотин души персонал. Основно се отглеждат есетра и моруна. В момента само в две от стопанствата има около 400 тона риба. И притеснението е за нейния живот, казва друг собственик на ферма – Никола Ангелов.
През летните месеци рибата трябва активно да се храни, а липсващият кислород ощетява това хранене, уточнява той. Според Ангелов ниското ниво на водата се е проявило твърде рано.
Никола Ангелов е един от стопаните, който е на пазара от 20 години. Изнася продукция, основно черен хайвер, у нас и в чужбина. Твърди, че за българския хайвер се знае в цяла Европа.
„Българският хайвер и познат на пазара и има изключително добро име не само в Европа.
За последното драстично спадане на язовира засегнатите представители на бизнеса са изпратили писма до няколко институции, но нямат отговор. Единственото, което са разбрали е, че изпускането е спряно и за два дни нивото на язовира се е повишило с около метър.