България призна Република Северна Македония под краткото ѝ име, а именно Северна Македония. Скопие пък изпрати нота до ООН, че името Северна Македония засяга само страната, а не географската област. В нея се съобщава, че Република Северна Македония и Северна Македония са едно и също нещо и че се отнася за територията на РСМ, също и че държавата няма никаква териториални претенции.
Това е договорено на срещата на двете делегации днес в Скопие.
Така от дефинираните като 5+1 въпроси вече отпада един. Остават: преодоляване на говора на омраза към България и българите, работата на историческата комисия и реабилитиране на жертвите на комунизма с българско самосъзнание. Спънка по всяка вероятност ще бъде добавената на последния КСНС точка, че правата на българите трябва да бъдат записани в конституцията. Но според дипломатически източници на днешните разговори е получено обещание, че това ще бъде отразено в нормативната база, защото за конституцията е необходимо 2/3 мнозинство, каквото управляващата коалиция няма.
След срещата премиерите демонстрираха изключително приятелско отношение и заговориха за нова дефиниция за добросъседство, базирана на това, което ни свързва, а не на това, което ни разделя, както досега.
От думите на двамата обаче не се чуха отговори на въпросите за спорните теми между двете държави - за признаването на мекедонския език, спорната история и за ветото, което България сложи на присъединяването на Северна Македония към ЕС. Още в първите си думи Димитър Ковачевски каза, че двамата са се договорили за създаване на условия за бърз напредък в европейската интеграция и че 30 години след признването на независимостта от България се отваря нов прозорец на работа.
От думите на премиерите на Северна Македония и на България се разбра, че формулата, по която ще работят двамата, е да се фокусират върху нещата, за които може бързо да се намери решение, но да вървят преговорите и по спорните теми. В петте работни групи, които включват и историческата комисия и които ще заседават всяка седмица, няма да участват само политици, а и специалисти в секторите. За историческата комисия Ковачевски каза, че “те работят по методология и факти. Аз се надявам, че те заедно ще информират за това, което са договорили и това ще е мост към бъдещето, а не врата към миналото”, посочи той.
“Ще се фокусираме, на нещата, които ни събират, а на другите неща ще им дадем по-дълъг срок. Въпросът е да се работи, да се води комуникация”, каза Кирил Петков на въпрос за спора за езика.
Той припомни, че в договора за добросъседство имаме ясна дефиниция за езика.
"България признава и сме много горди, че признахме първи Северна Македония, имаме пълно уважение за самоопределението и за всички езици записани във вашата конституция”, каза Петков.
Разговорите са били фокусирани върху предстоящото съвместно заседание на правителствата, което ще се проведе в София на 25 януари.
Ще се финализира и договорът за трансгранично сътрудничество, с което ще бъде отворен граничният пункт Клепало, съобщи още каза Ковачевски.
Работни групи ще са в областите: инфраструктура, икономика, търговия, сътрудничество между бизнес общностите, образование, култура и комисия по историческите и образователните въпрос
По-късно двамата правителствени ръководители присъстваха на представянето на приложението „dDnevnik“, което е в помощ на живота на диабетиците. Премиерът Петков изтъкна, че тази иновация ще подпомогне диабетиците по-лесно да се справят с предизвикателствата на заболяването и посочи, че чрез подобни продукти страната ни може да има по-широко присъствие на световните пазари.
В столицата на Република Северна Македония двамата премиери Кирил Петков и Димитър Ковачевски поднесоха цветя на паметниците на Св. св. Кирил и Методий и Св. Климент и Св. Наум.
По-късно двамата министър-председатели откриха заедно офис на Българската телеграфна агенция в Скопие.
Министърът на външните работи Теодора Генчовска се срещна с колегата си Буяр Османи. Тя подчерта, че европейската интеграция на страните от Западните Балкани, включително на Република Северна Македония, е основен външнополитически приоритет за България, като очакваме от нашите най-близки съседи открит и пълноценен диалог за повишаване на взаимното доверие.
"За нас е от ключово значение да се прекрати говорът на омразата, като разчитаме на вашата помощ правата на българите, които живеят в Република Северна Македония, да бъдат защитени в рамките на конституционния и правов ред в страната", подчерта външният ни министър.
От своя страна Буяр Османи увери, че в негово лице България има приятел и подчерта, че след разговора с министър Генчовска е по-голям оптимист. Той заяви, че очаква до 25 януари 2022 г. да бъдат дефинирани съвместните работни групи, за да могат да заработят от следващия ден.
Сред темите на разговора беше и завършването на Коридор номер 8, като бе подчертана неговата важност за сближаването на хората от двете страни на границата, както и за колективната ни сигурност.