Общото събрание на Софийския университет отхвърли проектите за нова методика за атестация на преподавателите във висшите училища и за нови критерии, внесени за обществено обсъждане от министъра на образованието и преподавател в СУ акад. Николай Денков. Точката бе внесена допълнително в дневния ред за днешното събрание по предложение от Философския факултет.
С огромно мнозинство събранието е решило да поиска оттеглянето на проектите в присъствието на самия министър.
Как е протекло събранието? Разговаряме с професор Амелия Личева - преподавател в СУ, поетеса и литературен критик.
Проф. Амелия Личева, снимка: БГНЕС/Зара Русева
Проф. Личева, как протече Общото събрание днес?
По предложение на Философски факултет предложенията на министъра влязоха в дневния ред за разглеждане, който иначе беше за промените в правилника, които трябва да направим неизбежно. В крайна сметка излязохме с декларация, в която искаме оттегляне на тези предложения с идеята, че сме готови за реформи, за обсъждания, но не по този начин.
Реално стъпихме на становището на Юридическия факултет (вчера факултетът гласува становище за предложените проекти на министър Денков. Вижте текста му по-долу.) и извадихме две неща от нея. Първото е точно това - за оттеглянето. Абсолютно го повтаря и декларацията на общото събрание. Второто е, че сме готови да участваме в обществени обсъждания за реформа. Наистина сме готови, но не е това начинът. Деканът на Стопански факултет отправи важно послание, като каза, че по този начин, както в момента са предложенията, те настройват природници срещу хуманитаристи, настройват университетите един срещу друг. Не се прави така. Това е истината.
Как реагира министър Денков?
Опита се да защити своята гледна точка, отново обвързвайки парите с реформи; казвайки, че това не засяга особено Софийския университет, но че качеството на образованието на много места не е окей, което принципно ние всички го знаем.
Според Вас кои са проблемните моменти в предложенията му?
Всичко предложено до момента по отношение на хуманитаристиката на практика подценява абсолютно работата с български, на български, за България. Всички, което се занимаваме с българска литература, с история, ако щете с българско законодателство, все пак адресатът ни е България и писането на български. Идеята да пишем тези неща на английски малко е нелепа. Идея за съхраняване и култивиране на този език, на българския, е наша грижа.
С голямо мнозинство ли беше приета декларацията?
Да. С огромно. Имаше няколко гласа "против" и няколко "въздържал се". Това е абсолютно категорична воля и подкрепа и от всички природни факултети.
Очевидно на финала министър Денков беше твърде разочарован.
А все пак убеди ли се, че Вашите аргументи са състоятелни, или държи на позицията си?
Не. Държи на позицията си.
(...)
Аплодисментите бяха за декларацията на Юридическия факултет, за други колеги, които се изказаха в тази посока.
Становище на Юридическия факултет на Софийския университет
След като се запозна с публикуваните предложения за изменение на Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България и за Решение на Министерски съвет за определяне на критерии, показатели и методика за атестиране на академичния състав в държавните висши училища и след като обсъди съдържащите се в тях нормативни разрешения, Факултетният съвет на Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ прие настоящото становище:
1. В своята съвкупност предлаганите нови наукометрични показатели и относимите към тях точки по същество изменят коренно досега съществуващата уредба на формиране и развитие на академичния състав. Подобна кардинална промяна не може да се осъществи чрез приложение-таблица към подзаконов акт, а следва да бъде реализирана на законово ниво.
2. Намираме, че предложените изменения в Правилника за прилагане на ЗРАСРБ не са относими към съответното професионално направление и поради това няма как изпълнят поставената от закона цел - да измерят обективно постигнатите научни резултати и техния отзвук в научната литература. Считаме, че вложената в новата мярка – приложение-таблица, регулативна философия се отклонява в значителна степен от уредбата по ЗРАСРБ. Основно значение сред изискванията за формиране и развитие на академичните кадри е отдадено на осъществяваните научни изследвания. Същевременно липсват показатели, които да отчитат и отразяват измерими академични резултати в преподавателската работа, която в крайна сметка се явява основна част от дейността на висшите училища и на академичните им кадри.
3. Предложените нови наукометрични показатели на практика се явяват основни определящи условия за формиране и развитие на академичния състав. Намираме, че в своята съвкупност те представляват опит критерии, съответстващи на спецификите и естеството на природоматематическите науки, да бъдат изведени като универсален измерител на качеството на научната дейност и работата във висшите училища и изследователски центрове в България. В изпълнение на така поставените условия се налага преподавателите във висшите училища за целите на научното си израстване изцяло да игнорират значението и успехите в преподавателската си работа и да се преориентират в научната си дейност с изисквания, характерни за други области на научно познание и неприложими за спецификата на изследователската работа в материята на хуманитарните и социалните науки.
4. Обвързването на наукометричните показатели за публикации и цитати с публикуване от издателства, включени в списък на научните издателства, определен от МОН, на първо място, въвежда нов, формален, а не съдържателен критерий за определяне качеството на научната продукция. Освен това без наличието на предвидени в закон ясни критерии, ред и правила, по които да се състави подобен списък, се създава възможност за произволното му формиране и предоставяне на необосновано предимство на конкретни издателства. Стои и въпросът как правомощието на МОН да определя референтни издателства, в които да се осъществяват научни публикации от значение за прилагането на новите критерии за формиране и развитие на академичния състав, се съотнася с основното право на свобода на изразяване, със свободната конкуренция и с режима на регулиране на държавните помощи в България и ЕС.
5. Налице е и предложение за приемане на Решение на Министерски съвет за определяне на критерии, показатели и методика за атестиране на академичния състав в държавните висши училища, което обвързва критериите за атестация с предлаганите нови наукометрични показатели. Предлага се извършването и на извънредна атестация на академичния състав в държавните висши училища, прилагаща спрямо извършената вече научна дейност новите правила. Предлага се кратък срок за привеждане в съотвествие от всички преподаватели с потенциалната опасност от прекратяване на трудовите им правоотношения на неуспелите да се съобразят. Намираме, че такова положение, освен че е противоправно и заплашващо академичната автономия на държавните висши училища, по никакъв начин не е оправдано от досега постигнатите научни резултати от преподавателите в СУ „Св. Кл. Охридски“. Считаме още, че не е налице законова делегация за приемане на нормативна уредба относно определяне на критериите за атестация от Министерски съвет. Намираме, че подобно решение би било съществено отстъпление от достигнатото равнище на академична автономия на държавните висши училища.
Предлаганото решение на Министерския съвет, в противоречие с чл. 57, ал. 2 ЗВО, която изисква не пост фактум, а предварително да са оповестени показателите и критериите за атестиране, въвежда атестация по нови критерии, на които се придава ретроактивно действие и се прилагат спрямо дейности, осъществени в период от време, когато тези критерии не са били обективно налице. Поради това намираме, че то противоречи на изискванията на правна сигурност и създава предпоставки за противоправно засягане сферата на лицата, спрямо които ще се прилага извънредната атестация, произтичаща от евентуалното му приемане. Наред с това следва да се подчертае, че предлаганият проект предполага лицата да бъдат атестирани и оценени основно съобразно критерии, измерващи дейности и резултати от такива, които не съответстват на основните им трудови задължения, описани в длъжностните им характеристики на преподаватели във висшите училища.
6. Предвид на всичко гореизложено, считаме, че предложените проекти за изменение на Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България и за Решение на Министерски съвет, за определяне на критерии, показатели и методика за атестиране на академичния състав в държавните висши училища следва да бъдат оттеглени. Апелираме Общото събрание на СУ „Св. Климент Охридски“ да формира обща позиция, с която се противопоставя на предложените изменения в нормативната уредба на формиране и развитие на академичния състав и на предложената извънредна атестация чрез налагане на критерии за атестация с обратно действие.
7. Заявяваме своята готовност да допринесем за изработване на изменения в законодателството, насочени към подобряване на изискванията, гарантиращи качество на преподавателската и научноизследователската работа във висшите училища в България. Подобна промяна следва обаче да бъде подготвена чрез провеждането на прозрачен, отворен и инклузивен процес на изработване на нови законодателни разрешения, основан на заявяване на законодателни намерения, провеждане на мащабен и задълбочен дебат с висшите училища и академичната общност и изменение на законодателната уредба при предоставяне на достатъчно време на университетите и академичните кадри за съобразяване с новите правила, на които биха били подчинени.