Икономика

Ето какви решения прие служебното правителство за Бюджет 2023

  31.10.2022 20:43  
 Ето какви решения прие служебното правителство за Бюджет 2023

Служебният кабинет "Донев" проведе извънредно заседание днес във връзка с темата за бюджета за 2023 година.
Ето какви решения прие Министерски съвет:  

Правителството предлага на НС да одобри проект на Закон за продължаване действието на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.

Със свое решение Министерският съвет предлага на Народното събрание да одобри проект на Закон за продължаване действието на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. до приемането на съответните бюджетни закони за 2023 г.

При липсата на приет до началото на бюджетната година държавен бюджет нормата на чл. 87 от Закона за публичните финанси урежда основните въпроси, свързани със събирането на приходите, извършването на разходите, предоставянето на трансфери и поемането на държавен дълг, отчитайки влезли в сила актове на Народното събрание и на Министерския съвет, които предвиждат допълнителни или намалени бюджетни средства, и при спазване на фискалните правила и одобрените от Министерския съвет със средносрочната бюджетна прогноза фискални цели.

Тъй като за съставянето на бюджетната рамка се изисква в средносрочна перспектива да бъдат отразени приоритетите и допусканията за развитие на политиките и формираните на тази основа цели на фискалната политика, обвързани с фискалните правила и ограничения по Закона за публичните финанси, то служебното правителство е поставено пред невъзможността да се ангажира с внасянето в Народното събрание на проектобюджет за 2023 г. със средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г., респективно и проектобюджет и проектобюджети на ДОО и на НЗОК за 2023 г.

Въпреки това служебното правителство разработи разчети за бюджетната рамка за 2023 г. при различни допускания, но ги счита за неподходящи за предлагане в така създалата се политическа ситуация и приема, че благоразумната логика предполага в настоящата реалност да не се внасят в парламента основните бюджетни закони за 2023 г., като оставя този безспорно най-важен въпрос за решаване от редовно избрано правителство.

С оглед създаването на предпоставки за осигуряване на финансирането на социални помощи и извършването на други плащания, размерите на които се определят с годишните бюджетни закони, се предлага уредба с цел постигането на правна сигурност и гарантиране правата и законните интереси на гражданите за прилагане на специалните закони, уреждащи специфични обществени отношения до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. и Закона за бюджета за Националната здравноосигурителна каса за 2023 г.

Допълва се съставът на българската делегация за участие в 27-та сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата

Правителството прие решение, с което се допълва съставът на делегацията, одобрена с РМС №813 от 21.10.2022г., във връзка с участие на българска делегация в 27-та сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (СОР 27), 17-та сесия на Срещата на страните по Протокола от Киото (СМР 17) и 4-та Среща на страните по Парижкото споразумение (СМА 4) в Шарм Ел-Шейх, Египет. Съгласно промяната, в състава на делегацията се добавя още един член от страна на Министерството на околната среда и водите.

Българската държава продължава да подпомага украинските граждани, потърсили временна закрила у нас, чрез настаняването им в държавни и общински бази 

Помощта за гражданите от Украйна, потърсили временна закрила в България, продължава чрез настаняването им в държавни и общински бази. Осигурява се 15-дневен срок, до средата на месец ноември, в рамките на който всички нуждаещи се от подкрепа за настаняване украински граждани, потърсили временна закрила у нас, ще могат да се настанят в подходящи бази. За целта на днешното правителствено заседание служебният кабинет прие промени в Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България.

Съгласно промените, срокът на действие на програмата се удължава до 15.11.2022 г. при действащите в момента финансови параметри на помощта за нощувка и изхранване или за нощувка без изхранване, като в удължения период на действие ново настаняване ще бъде извършвано само в държавните и общински бази.

С това правителствено решение България се придържа към преобладаващата практика в страните от Европейския съюз, където настаняването в хотели е временна мярка, която към момента е преустановена.

Над половин милиард лева са общо разходите досега в помощ на търсещите закрила украински граждани в България, като 200 млн. лв. са за сметка на държавния бюджет и около 300 млн. лв. са по линия на преструктурирани европейски програми и фондове.

Днешното правителствено решение предвижда също за периода от 01.11.2022 г. до 15.11.2022 г. настаняването по Програмата да се извършва, както следва:

- Лицата с временна закрила, които се ползват от Програмата към 31.10.2022 г. /нощувка с изхранване или само нощувка без изхранване/, могат да се преместват в периода от 01.11.2022 г. до 15.11.2022 г. само в обектите за подслон, вписани в Регистъра на местата за подслон, насочени от Временната оперативна група към Националния съвет по миграция, граници, убежище и интеграция по въпросите на ползващите се от временна закрила в Република България граждани на Украйна, създадена със Заповед № Р-213/03.10.2022 г. на министър-председателя;

- Лицата, получили временна закрила след 31.10.2022 г., се настаняват само в обектите за подслон, вписани в Регистъра на местата за подслон, насочени от Временната оперативна група към Националния съвет по миграция, граници, убежище и интеграция по въпросите на ползващите се от временна закрила в Република България граждани на Украйна, създадена със Заповед № Р-213/03.10.2022 г. на министър-председателя.

Декларациите дали обектът участва в програмата с настаняване с изхранване или само с настаняване без изхранване за периода от 01.11.2022 г. до 15.11.2022 г. ще се подават по нов начин - чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ), на адрес https://edeliverv.egov.bg/.

Въвежда се и допълнителна верификация за вида на предоставяната услуга (настаняване с изхранване на обща цена или само настаняване). За целта всички участвали в Програмата лица се задължават в срок до 22.11.2022 г. да подадат чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ), на адрес https://edeiiverv.egov.bg/, подписана с КЕП декларация дали за периода от 01.06.2022 г. до 31.10.2022 г. обектът е участвал в програмата с настаняване с изхранване или само с настаняване без изхранване.

Министерството на финансите внася уточнения относно интерпретациите, че Европейската комисия е опровергала действията на правителството по отношение на отмяна на забраната за износ от страна на Лукойл Нефтохим на нефтопродукти, произведени в България на базата на внесен суров нефт от Русия. 

Това пише в официална позиция от страна на Министерството на финансите във връзка с интерпретациите относно износа на нефтопродукти със суровина руски суров нефт. Публикуваме позицията без редакторска намеса: 

"Както говорителят на Европейската комисия съобщи, на България е дадена дерогация до 31.12.2024 г. да внася суров нефт от Русия, предвид географското ѝ положение и има забрана за износ на внесения суров нефт от Русия за други страни - така наречения реекспорт на внесената стока суров нефт. България няма намерения да прави реекспорт на суров нефт и да нарушава ограничителната мярка. 

Говорителят на Европейската комисия препрати за допълнителни уточнения към секцията въпроси и отговори към Регламента на сайта на Европейската комисия. За Ваше улеснение ние Ви предоставяме въпросите и отговорите от сайта на ЕК. Конкретният казус е в т. 3 от тях. В т. 3 е зададен въпрос относно износът на нефтопродукти, произведени със суров нефт, внесен от Русия. Отговорът е еднозначен, а именно: Само нефтопродуктите, които са произведени в Русия или се изнасят от Русия попадат в хипотезата на ограничението по чл. 3м, § 1 от Регламента. Например, рафинирани нефтопродукти, произведени в трета държава на базата на руски суров нефт и изнесени за друга държава или трета държава не биха могли да попаднат под санкциите, тъй като те са произведени извън Русия.

Важно е да се отбележи, че ограничаването на износа и вътреобщностните доставки на нефтопродукти, които са произведени от суров нефт и нефтопродукти с произход Русия или изнесени от Русия, ще доведе до значително намаляване на производствения капацитет и ограничаване на дейността на дружествата, опериращи на българския пазар. Подобна мярка ще окаже пряко влияние  върху експортния потенциал на страната ни, влошавайки търговското салдо и постъпленията от вътреобщностни доставки и износ, с всички произтичащи от това негативни последствия за бюджета. Осигуряването на безпрепятствен износ е в основата на развитието на националната икономика. 

Считаме, че спекулациите по тази тема нагнетяват излишно напрежение в обществото и смятаме за отговорно поведение от страна на различни говорители по темата да представят в пълнота и коректно да интерпретират информацията".


Анкета

Одобрявате ли връщането на хартиената бюлетина?


Резултати
Видео
Защо резките спирания на магистралата са лоша идея
 18.09.2022 22:09      
Видео
Хазарта: Сбъднах си мечтата да съм на заплата
 16.09.2022 09:14