Близо 2 млн. българи са енергийно бедни, а 30% не могат да покрият разходите си за отопление. Данните са на Евростат. Статистиката отчита още, че 28% от анкетираните семейства не могат да поддържат дома си достатъчно топъл.
Над 366 хил. души са поискали помощи за отопление. Пари са получили 283 хил. - по 623,55 лв. За отпадналите има втори вариант - служебният кабинет дава на нуждаещите се по 300 лв.
Без енергийни помощи ще се справя дъщерята на Петя, която е в майчинство. Майка, татко и бебе живеят с една минимална заплата. Оказва се, че доходът им надвишава критериите.
„Минималната работна заплата е „достатъчна“ на зет ми, дъщеря ми и детето - за да не получават енергийна помощ. Социалните в Пловдив им казаха, че надвишават доходите с 300-400 лв.“, споделя Петя Тодорова.
„Ако се използва линия на бедност от 504 лв. като критерий и към нея се добавят 218 лв. за разход за енергия на месец, в тази дефиниция е възможно да попаднат 2,8 млн. души“, обясни д-р Теодора Пенева от Институт за икономически изследвания към БАН.
Докато 30% от българите не успяват да покрият разходите си за отопление, 300 000 ще получат енергийни помощи тази зима.
Предстои да се дефинира понятието „енергийна бедност“. В момента големината на жилището не е сред критериите.
„Енергийно беден може да бъде човек, който е на хемодиализа, защото той потребява значително повече ток и би имал по-големи нужди“, каза и Деница Сачева от ГЕРБ.
7% от населението в Европа не е имало адекватен достъп до отопление миналата зима.