Тайната на вота на магистратите, гласували електронно в изборите за Висш съдебен съвет, може да не е запазена. Освен това по време на вота и балотажа през юни са се случили странни аномалии - като например това, че съдиите от Върховния административен съд са гласували в почивен ден от сградата на съда и то през 2 минути. Със специалния си код за достъп всеки съдия можеше да гласува от където и да е, но явно мнозинството върховни административни съдии са предпочели в събота сутрин да се разходят до съда по едно и също време, за да упражнят правото си на глас.
Всичко това стана ясно по време на делото, с което трима от кандидатите за членове на ВСС и един съдия поискаха касиране на вота - Атанас Атанасов, Владимир Вълков, Татяна Жилова и Владислава Цариградска (тя не беше кандидат). Днес смесеният състав от съдии от Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) разгледа делото и изслуша тройна експертиза.
В края на юни с пряк вот, в който имаха право да участват всички съдии от страната, бяха избрани следващите шестима от съдийската квота във Висшия съдебен съвет. Това са Мария Терзийска (зам.-шеф на Окръжния съд във Варна), Явор Колев (председател на Административния съд в Пловдив), Миглена Тянкова (председател на Окръжния съд в Хасково), Васил Петков (шеф на Окръжния съд в Ямбол), Даниела Александрова (зам.-председател на Софийския районен съд) и Младен Димитров (председател на Районния съд във Велико Търново). Шестимата трябваше да встъпят в длъжност през октомври м.г., но тъй като парламентът не изпълни конституционното си задължение да попълни своята квота в съвета, това удължи с неопределено време мандата на сега действащия му състав.
Технически е възможно разкриването на тайната на електронния вот на съдиите, стана ясно днес по време на делото за касирането на избора. Експертите обаче не могат да са сигурни дали това се е случило. "От чисто техническа гледна точка е възможно да се разкрие тайната (на вота, б.а.) и то с доста висока степен на вероятност", каза в съдебна зала Александър Кехов, който е едно от трите вещи лица.
Друго вещо лице, Деян Керменджиев разясни механизма, по който е възможно да се случи хипотетичното разкриване на тайната на вота. "Ако се съпостави информацията от четирите сървъра (които са използвани за провеждането на електронното гласуване, б.а.), е възможно с голяма степен на вероятност да се предположи кой как е гласувал. Хора с висока степен на достъп до системата биха могли да реконструират как се е случило гласуването и с голяма степен на вероятност кой как е гласувал, като свърже талона, с който всеки съдия е гласувал, с часа и мястото на гласуване, т.е. с алгоритъм е възможно да се възстановят гласовете, които са подадени", обясни Керменджиев пред съда.
Вещите лица свидетелстваха още, че в системата, с която се е провело електронното подаване на гласовете на съдиите, са реализирани лоши практики, не са спазен и европейските стандарти и добри практики в областта на изграждането и използването на електронни системи за гласуване и системата, с която ВСС е провел изборите за нови членове на Съдийската колегия, има недостатъци. "Тя (системата) е изработена през 2015 г., сега сме 2023 г. и не са правени дейности за нейното подобрение", посочиха вещите лица.
Любопитна подробност от експертизата е и че са установени множество последователни подавания на гласове от един и същ IP адрес както в деня на вота, така и в следващия ден на балотажа. Като пример вещите лица посочиха, че през двата изборни дни от един IP адрес са подадени приблизително 200 гласа от съдии от Върховния административен съд. (Във ВАС работят около 100 съдии, тези 200 гласа са подадени в двата дни от вота.) Според специалистите това се обяснява с факта, че всички компютри в сградата на ВАС са свързани по такъв начин, че всички устройства използват един общ IP адрес, т.е. реално гласовете са подадени от различни компютри. В първия ден от вота - събота, 26 юни, гласовете от ВАС са били подавани през 2-3 минути. Според експертите това е аномалия, тъй като е нормално всеки компютър да има отделен IP адрес, а не да е един същ за целия съд.
Адвокати на съдиите, оспорващи вота, са Александър Кашъмов и Михаил Екимджиев. "Не са осигурени възможности за свободни и честни избори. Не е гарантирана тайната на вота, което на практика приключва този казус. Ако един избор не е проверим, значи не е честен", посочи Кашъмов след изслушването на експертите. "Работейки по този казус, изпитах и срам, и страх. Срам, защото има хора във Висшия съдебен съвет, които са третирали своите колеги по този унизителен начин. Както в психиатричните клиники указват на пациентите как да гласуват. Страх, защото ако това се случва на съдии, какво остава за нас останалите", каза и Екимджиев.
Петчленният смесен състав даде срок на страните за писмени бележки до 3 януари. Решението дали изборите за ВСС ще бъдат касирани, ще бъде постановено до 14 дни след това.