Много интересна картина се получава когато се види кои са водачите на протестите, които се определят като десни и кои са собствениците на медиите, които ги подкрепят. Разбира се начело е Христо Иванов. Кой е той? Произхожда от семейство на болшевики. Баба му Светлана Бойкикева е рускиня, генерал от Червената армия. Дядото Недялко Бойкикев е емигрирал в Съветския съюз в края на 20 те, където става болшевик -коминтерновец, но е пратен в лагер по време на сталинските гонения срещу враговете с партиен билет, където загива. Майка му Мария Бойкикева е родена през 1932 година в Москва. Завръща се след 9 ти септември 1944 г. в България и работи като пропагандатор. Бащата е строителен инженер. И двамата му родители са членове на БКП.
Сестрата на Христо Иванов, Светлана беше оповестена като секретен сутрудник на Пето управление на Държавна сигурност в БАН. В готините, когато не е известен като политик, Христо Иванов използва фамилията на майка си и се представя като Христо Бойкикев.
Вторият е колегата на Христо Иванов в "Демократична България" Атанас Атанасов. Роден е в село Батин, Русенско. Завършва право в СУ, след което се връща в Русе, където работи като съдия. По време на Възродителния процес и Голямата екскурзия на българските турци през 1989 г. е вече прокурор в Разград. Тогава Прокуратурата в комунистическа България беше на подчинение на Централния комитет на БКП и прокурор се ставаше само с решение на партията. Бил е член на БКП нещо, което упорито крие от 30 години. През периода 92 -95 година е началник на МВР в Разград.
Следващият е един от членовете на самонареклото се Отровно трио, Велислав Минеков. Той е син на скулптора Величко Минеков. Минеков е бил член на най-близкия кръг на комунистическия диктатор Тодор Живков -Ловната дружинка. Старият Минеков е и най -скъпо платеният творец в годините на развития социализъм. Получавал е милиони, за монументалните си творби възхваляващи БКП и комунизма. Младият Минеков също е скулптор, завършил Художествената академия. В последствие през 1986 г. специализира в Хамбург, Федерална Република Германия. По онова време да отидеш на запад беше привилегия само на членовете на върхушката на БКП и техните семейства.
Другият водач Евгений Дайнов е роден през 1958 г. в Пловдив. Син е на постоянния кореспондент в Москва на вестника на Политбюро на Българската комунистическа партия Работническо дело Александър Дайнов. В началото на 70 -те години, Александър Дайнов става представител на вестника този път в Лондон. Там във Форест Хил скуул, Евгений Дайнов завършва средното си образование. През 1976 г.,когато всички момчета на 18 години влизат в казармата, младият Дайнов заминава за Оксфорд да учи политически науки. Това в онези години е възможно само с личното одобрение на Тодор Живков и на Държавна сигурност. Да се избегне казарма не беше дори и от възможностите на членовете на Политбюро на БКП. Дипломната работа на Евгений Дайнов е за развитието на Френска комунистическа партия. Тогава връзките между БКП и ФКП бяха много тесни и на френските другари се разчиташе за налагане на комунизма в Европа. Дори БКП финансираше органа на ФКП вестник Юманите. В последствие Дайнов работи в Института по история на БКП. Следва продължение.