Над 17 700 ракети за борба с градушките са готови за действие след откриването на сезона. Това сочи информация, предоставена на „Монитор“ от Изпълнителната агенция по борба с градушките (ИАБГ).
Подготовката е започнала още след края на активния сезон през миналата година, когато са били закупени допълнително 5000 ракети. Всички налични средства за поразяване на градоносните облаци в защитените територии на страната ще могат да се използват от 262-те действащи ракетни площадки. ИАБГ разполага със 17 731 противоградови ракети. В случай на необходимост, произтичаща от необичайно висока честота и интензивност на образуването на градоносни клетки има готовност за заявяване на допълнителни количества след осигуряване на необходимото финансиране, уверяват от ведомството.
От 2019-а тече реформа в системата на противоградовата защита.
Освен разширяването на териториалния обхват тя включва и мерки за повишаване на ефективността й. За тази цел през 2021 г. се предвижда в област Видин да бъде открита една нова ракетна площадка, както и да бъде променено мястото на друга. Целта е да бъде уплътнена мрежата за защита от градушки, а също и да бъдат намалени зоните, в които стрелбата с противоградови ракети е ограничена поради различни причини - близост до населени места, до държавна граница и други. В конкретния случай за района на Видин се вземат мерки да се подобри защитата в крайната северозападна територия, наречена Златен рог.
През миналата година в 62 дни, основно през лятото, се е наложило 296 пъти да се изстрелват ракети от полигоните на противоградната агенция. Общият брой на обработените градоопасни облачни клетки е 1289, като към тях са били изстреляни цели 11 651 ракети. Град с поражения върху селскостопански култури има само от 16 клетки. От всичките 62 дни, в които са проведени въздействия, поражения върху селскостопанските култури в защитаваната от ИАБГ територия са регистрирани само на 6 дати. През 2020-а най-много се е налагало да се използват ракети срещу градоносни облаци в районите на Стара Загора и Хасково.
В страната с противоградна защита от ракетните полигони на ИАБГ са покрити 14 млн. дка земеделска площ. През миналата година поражения от градушки на селскостопанската продукция има върху едва 13 223 дка, със среден дял на поражение 34.35%. Спасена е продукция на стойност близо 124 млн. лв. През миналата година малко преди средата на август се наложи да бъдат отпуснати от кабинета допълнителни разходи в размер на 4,3 млн. лв. по бюджета на земеделското министерство за доставка на още 6000 противоградови ракети.
Причината бяха зачестилите градушки в защитаваните райони.
През 2019 г. бяха пуснати в експлоатация нови 61 ракетни площадки, като 49 от тях са към новоразкритите две нови регионални дирекции на ИАБГ в Хасково и село Тъжа, намиращо се между Калофер и Павел баня.
Ефективността на всяка една противоградова система зависи от непрекъснатото и достатъчно въздействие върху опасните облаци. По тази причина често се налага градоопасните облаци да бъдат обработвани от повече от една ракетна площадка
За осигуряване на по-голямо радарно покритие на атмосферата над територия на България вече са монтирани и пуснати в експлоатация 2 нови доплерови радара в командни пунктове Поповица и Долно Церовене. По този начин 5 метеорологични станции са оборудвани с най-модерен софтуер IRIS.
От агенцията припомнят, че пускът на ракетите, изстрелвани срещу градоносните облаци, се прави от команден пункт, отдалечен на километри от тях. Работниците на площадките само зареждат ракетите в стартовите тръби. Преди обаче да се натисне копчето за изстрелването на зарядите към облака, той се локализира от един от радарите. Специалистите преценяват доколко той е опасен и в кой момент трябва да се започне да му се въздейства и да бъде улучен. Ракетите минават през указаната от специалистите зона в облака и разпръскват реагента.
Успехът на атаката по градоносния облак зависи от момента на всяко изстрелване на ракети обясняват експерти. Започне ли зараждането на градушката в опасния си стадий в обсега на полигона, успеваемостта е гарантирана. Стане ли обаче зараждането на ледените кристали извън обсега на ракетите, тогава е невъзможно да се предотврати падането им на земята, но с обработка на облака може поне да се намалят размерите им. Не се използват ракети по облаци, достигнали над населените места.
Георги Цеков, дежурен метеоролог в НИМХ съобщи за „Монитор“, че вчера преди пладне за около 10 минути над Кърджали е паднала градушка с диаметър на ледените кристали 1,5 см.
Броят на ракетите изстреляни по един облак зависи от продължителността на съществуване му в градоопасен стадий, от неговия обем и мощност. При слабите процеси, така наречените едноклетъчни, са достатъчни от 1 до 3 ракети. Но при най-мощните - суперклетъчните, имащи живот над 1 час, може да се наложи да бъдат обработвани и с по над 100 ракети.
Противоградните ракети са с калибър 55 мм. След излитането си те минават през облака и впръскват в него сребърен йодид. По този начин се предизвиква ранно изваляване, намалява се водата в облака и се понижава рискът от образуването на големи ледени кристали, които биха достигнали до земята. Противоградните ракети могат да летят на разстояние около 7 км, а разрешената височина на употребата им е до 7200 м. Времето на въздействие на ракетата през най-опасните зони на облака е около половин минута. След още 9 - 10 секунди тя се самовзривява на малки парчета.
Преди година бе пуснат в действие нов доплеров радар на югозападните склонове на Витоша за следене на градоносните облаци. Намира се на връх Петрус, имащ надморска височина 1454 м, над с. Ярлово, където по соца е имало секретна ракетна база на ПВО.
Навремето там е бил Осми зенитноракетен дивизион, осигуряващ част от противовъздушната отбрана на София. Въоръжен е с ракетни системи С-75 „Волхов” (по класификацията на НАТО - SA-2 Guideline). След 1969 г. у нас са били доставени десетина такива системи от модификациите 75М и 75М3. Общо до 1985 г. за тях сме купили от бившия Съветски съюз 270 ракети В-755 и В-759. Скоростта им на полет е превишавала около 3 пъти тази на звука и са можели да поразяват летящи обекти на височина от 100 м до 30 км. В зависимост от релефа и височината на полета на целта обсегът им на действие е бил от 22 до 60 км. Първият самолет в света, улучен от зенитна ракета, е свален през 1959 г. близо до столицата на Китай Пекин именно със С-75. Системата обаче става световноизвестна на 1 май 1960 г., поразявайки американския разузнавателен самолет U-2 над съветския град Свердловск (днес Екатеринбург) и пленяването на пилота му Гари Пауърс.