Хвърляме храна за 500 млн. лева. Статистиката показва, че около половината от хранителните продукти, които се купуват в Европейския съюз, отиват в кофата за боклук, предава "Монитор". България не прави изключение, коментира Стоилко Апостолов от фондация "Биоселена". През 2020 г. средните разходи за храна и безалкохолни за един член на семейство у нас са били 156 лева.
Около 50% от тези пари обаче са били изхрачени напразно, защото купените с тях продукти в крайна сметка са се озовали на боклука. При малко под 7 млн. души население това прави около половин милиард лева месечно.
Причина
Според Стоилко Апостолов основните причини за пилеенето на продукти са неумението да се пазарува, да се съхранява и приготвя храната. "Не пазарувай, когато си гладен, защото тогава нямаш мярка, нагледно обясни той основната драма на разхищение. Така например вместо две дини, които са промоция, можеш да купиш една. Със сигурност от три марули на цената на една поне едната ще отиде в кофата за боклук", посочи той. Поне четвърт от 2 килограма сирене на промоция, ако не съхраняват правилно в тричленно семейство, ще се съсипе. Част от работата на търговците е да правят реклама, но пък наша е отговорността да знаем какво и защо купуваме, добави експертът.
Според него много хора не знаят как се съхраняват картофите. Вместо в тъмен шкаф ги набутват хладилник и така ги съсипват. Доматите също се държат навън обърнати с коренчетата надолу. Животът на бананите се удължава, като чепката се увие с фолио. А ябълки никога не се слагат до други плодове, защото отделят газ, който провокира по-бързо зреене и гниене на другите продукти.
Приготвяне
Неумението да се готви рационално и да се ползва един продукт в няколко ястия и така да се усвои изцяло също е част от проблема на съвременните домакинства. Например вместо да се купуват бульончета за супа, останалите за салатата парчета от моркови и целина просто могат да се сварят на питателна супа. Неслучайно в света най-голям процент отпадък се генерира при кореноплодните култури, плодовете и зеленчуците, където се изхвърлят около 45% от продукцията. Също, вместо да се купуват крутони за крем супа или салата "Цезар", останалите филийки хляб могат да се изсушат или запекат в мазнина и да се превърнат в домашни крутони.
Светът унищожава ядене за 3 млрд. души
Националното разхищение на храна е част от световното, чиито цифрови измерения възлизат на съсипани продукти за 865 млрд. евро. Това количество може да нахрани 3 млрд. души, колкото е половината население на земята. В ЕС на боклука отиват 88 млн. тона ежегодно. Това означава, че една трета от храната, произведена за консумация от хората по света, се превръща в отпадък. Най-големият разхитител са домакинствата, на които се падат 53% от хранителния боклук. Данните са част и от доклад по европейски проект, посветен на разхищението на храни. В него участват представители на различни страни от ЕС, а от България е фондация "Биоселена".
Според проучванията най-богатите страни разхищават най-много. Така например всеки великобританец изхвърля храни годишно за 598 евро.
Проучване на ЕК показва, че 40% от европейците намират надписите "най-добър до" и "използвай преди" за объркващи. Така голяма част от хората не разбират, че могат да консумират храната и след тази дата, но просто тя няма да е с най-доброто качество. Друга причина за хвърлянето на храна е, че препълваме кошниците в магазините. В 43% от случаите продукти се изхвърлят именно след като сме пазарували ненужни неща. Други 14% от годните храни са се озовали в кофата за боклук, защото домакинството е сготвило повече ястия от необходимото, а след това не е оползотворило остатъците или просто не ги харесва.