Димитър Пендоски ходи до края на разнебитена пешеходна пътека, прескача печащи се на слънцето младежи и обръща брезент, защитаващ празния си ресторант край езерото, наскоро затворен от служители под натиска на ЮНЕСКО.
Правителството на Северна Македония се опитва да наложи правилата за опазване на околната среда и затвори места като ресторанта на Пендоски, за да спаси Охридското езеро и да избегне попадането му в списъка на културната агенция на ООН за застрашени обекти от световното наследство.
"По този начин всички губят - служителите, местната икономика и, разбира се, туристите, защото нямат къде да отидат на плажа", казва Пендоски пред "Франс прес". Благодарение на уникалния си животински и растителен живот, праисторически руини и византийски църкви Охридското езеро преди 40 години беше вписано като обект на световното наследство на ЮНЕСКО.
ЮНЕСКО обаче обяви, че регионът Охрид ще бъде включен в списъка на обекти "в опасност" по време на среща на високо ниво по-късно през юли поради опасения относно неконтролираната урбанизация и замърсяването, предаде БНР.
Кметът на град Охрид Константин Георгиески е в центъра на плетеница от местни и национални държавни органи, натоварени с решаването на проблемите. Мисията му се усложнява от международното измерение - част от езерото е в Албания.
Но Георгиески не изпада в паника.
"Това няма да означава краят на света," казва той за решението на ЮНЕСКО, като посочва, че статутът на наследството не носи никакво финансиране. "След 30 години небрежност е нормално те (ЮНЕСКО) да губят търпение."
За първи път ЮНЕСКО добави македонската страна на езерото към списъка си на световнота наследство през 1979 г., включвайки и албанската страна едва през 2019 г. По времето на Югославия Охрид беше сънливо селище, известно най-вече със своите болници и като място за тренировки за спортни отбори.
След отделянето на Македония и хаотичния разпад на Югославия през 90-те години обаче туристическите събития започнаха да се разширяват по брега на езерото. Появиха се пътища край езерото, пететажни хотели, ресторанти и барове - и заедно с тях дойдоха жилищни блокове, представляващи сателит на стария град. Предприемачите използваха вратички в закона, за да строят върху защитена земя, често дори без да се свързват към канализационната система.
ЮНЕСКО изчислява, че една трета от сградите в по-широкия Охридски регион изхвърлят отпадъци директно в езерото. „Всичко е отишло по дяволите“, казва Никола Паскали, археолог, прекарал две десетилетия в гмуркане в езерото. Понякога той търси реликви от бронзовата епоха, но понякога преследва боклуци - телевизори, тоалетни и дори вана са сред предметите, които е извадил от дълбините.
"Отпадъците са ракът на езерото", казва той, обвинявайки правителството, че не прави много за опазване на биологичното разнообразие в езеро, образувало се преди повече от 1,3 милиона години и дом на десетки уникални видове.
ЮНЕСКО подчерта проблемите от незаконни сгради, дърводобив и рибни стопанства, до отклонения на реки и строени както дойде пътища. Голяма част от това се подкрепя от желанието на региона да се превърне в център за туризъм. „Ако започнем сега, ще отнеме години и години, за да поправим щетите, които сме нанесли“, казва Катарина Василеска от екологичната група SOS Охрид.
Но почистването на езерото крие рискове. Кметът Георгиески наскоро разпореди унищожаването на няколко постройки, вдигнати над езерото, които служеха като импровизирани нощни клубове и ресторанти.
„Трудно е да се унищожи нечия собственост в малък град като нашия“, казва той. "Сега съм личен враг на тези хора." Но той е наясно, че собствениците на фирми трябва да променят мисленето си, добавяйки: "Това не е Ибиса."
Георгиески предвижда град, който приветства устойчиви нива на туристи, привлечени от култура и природа, а не от купони. Но в последния си доклад ЮНЕСКО заяви, че възстановителните дейности са навредили на „автентичността“ на някои църкви и че уникалните сгради с дървени греди на стария град са изложени на риск от неконтролираното развитие.
Ресторантьорът Пендоски не е съгласен с ЮНЕСКО и кмета, но твърди, че заведението му е било затворено, въпреки че е получил всички необходими разрешителни. "Всички ние споделяме целта да имаме повече гости, като същевременно защитаваме езерото и природата, но трябва да има известно местно икономическо развитие," казва той.
Еколозите твърдят обаче, че противопоставянето на икономическото развитие на екологичните проблеми е фалшив дебат. „Трябва да поддържаме езерото чисто, защото в противен случай ще загубим всичко, ще загубим туризма“, казва водолазът Паскали. Василеска пък посочва, че получаването на разрешителни не е зелена светлина за замърсяване. "Може да наемете 30 души," казва тя, "но замърсявате езерото за 50 000."