„Спаси София“ инициира протест пред Централните хали в София. Поводът е, че емблематичната сграда, която е частна собственост, се продава на голяма верига супермаркети.
Според Борис Бонев от „Спаси София“ е много важно инвеститорът да представи проекта не само пред специализирани съвети, а пред обществото. По думите му обществото се вълнува от съдбата и бъдещето на тази сграда, когато „ще се правят подобен тип големи намеси в културно-историческото наследство на нашия град, в паметта на нашия град“.
Служебният министър на културата проф. Велислав Минеков е на мнение, че този символ на столицата може да бъде реставриран и да се оживи.
„В момента се продава, купувате го символа и го правите истински символ. Тук трябва да има реставрация и работеща сграда.“
Изобщо не е така наивна реконструкцията, която инвеститорите предлагат, смята Андрей Зографски от „Спаси София“, който дава конкретни примери за промени по сградата.
„Ние смятаме, че Халите с уникалната си локация и архитектура може да бъде много повече и за собственика, и за града, тоест обществото, от един прост супермаркет, каквито има буквално на пет метра.“
Зографски допълва, че сградата дава много повече възможности като парче от пъзела „развитие на северните квартали“ – там да се организират фермерски пазари, да има микс от стоки и услуги, а не „един голям монополист, който да изнася печалбите“.
И Банята, и Халите са култови сгради за София – те носят духа на нашия град, смятат протестиращите.
„С цел да защитим, продаваме ценности, а след това те продължават да се увреждат от некомпетентно стопанисване.“
При една културна ценност собствеността – била тя държавна, общинска или частна, не е водещото начало, категоричен е проф. арх. Тодор Кръстев, специалист по културно наследство, дългогодишен член на ИКОМОС (Български национален комитет на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места).
„Водещото начало е нейната ценност“, обощи той в предаването „Преди всички“.
Фасадата ще бъде щателно реставрирана, конструкцията ще бъде открита и реставрирана, фонтанът ще бъде възстановен, поясни арх. Кръстев, позовавайки се на документация на купувача „Кауфланд“.
Проблемът според проф. Кръстев е, че ценността на Халите не се изразява единствено във външния вид и архитектурна форма.
„Ключова ценност е и нейната автентична историческа функция. В началото на века сградата е създадена по европейски модел – именно като хали, голям покрит пазар, където купувачът се среща лице в лице с производителите не местни хранителни продукти. Нещо от типа на днешните фермерски пазари. Това е нещо много различно от супермаркет.“
Халите са създадени като голямо социално средище със забележително архитектурно пространство, адекватно на тази идея, подчерта Тодор Кръстев.
„Това е един трикорабен, може да се каже храм на търговията.“
Съмнително е дали търговска верига като „Кауфланд“ е в състояние да се отклони от своя установен търговски модел, прилаган по света, отбеляза архитект Кръстев.
„Предложеният проект силно подхранва тези съмнения. Подходът е като към един типов търговски обект, който трябва да бъде преди всичко икономически ефективен, а не като към уникално софийско пространство с характерна функция.“