Двете кратки Народни събрания (45-то и 46-то) не съумяха да се заемат с приемането на закон, който да регулира дейността на колекторските фирми и тези за бързите кредити, който да гарантира правата на потребителите. Все по-наложително е приемането на подобен акт, предвид контекста на настоящата финансово-икономическа среда, която силно се влияе от външни фактори, като повишените цени в енергетиката и коронавирусната пандемия. Инжектираните в световната и локалната икономика пари очаквано доведоха до ръст на инфлацията, която при лошо управление и липса на експертиза, може да се превърне в галопираща.
По официални данни се очаква забавяне на икономическия растеж в България през 2022 г. и продължаване на ръста на инфлацията (средногодишно за 2021 г. 4,2%), която до края на тази година ще достигне 4,5%. Фактическата стойност на доходите на домакинствата на практика ще се стопява, въпреки регистрираните увеличения на средната заплата и годишния ръст на минималната. Според МФ това ще доведе до „по-умерен темп на нарастване на потреблението“. Експертите на Асоциацията за защита на потребителите подчертават, че в тази обобщена фаза влизат и месечните вноски по кредити и заеми. Тези показатели обаче са при условие, че в международен план високите цени на енергията започнат да се понижават след първото тримесечие на следващата година, обясни Пейо Майорски, председател на АЗП.
Тези дни от Асоциацията за управление на вземания посъветваха потребителите да заделят буферна сума, достатъчна да покрие разходите им поне за три месеца напред. Оттам подчертаха, че в условия на растяща инфлация обаче заделените средства трябва да бъдат достатъчни дори за 6-9 месеца.
Напомняме, че по данни на Евростат през 2020 г. бългaрcкитe дoмaкинcтвa ca били oтнoвo c нaй-cлaби възмoжнocти зa пoтрeблeниe нa cтoки и уcлуги в рaмкитe нa цeлия EC, кaтo т.нaр. "фaктичecкo индивидуaлнo пoтрeблeниe" (АIС) в нaшaтa cтрaнa e билo c 39% пoд cрeднoтo зa Cъюзa (или 61% oт cрeднoeврoпeйcкoтo нивo), дoкaтo в Люкceмбург e билo c 31% нaд cрeднoeврoпeйcкoтo (или 131% oт ocрeднeнoтo нивo. Това означава, че доходите на мнозинството български домакинства отиват основно за храна, плащане на сметки и погасяване на кредити.
Казано иначе българинът все още няма възможност да заделя настрани. Наблюденията на АЗП показват, че средностатистическият потребител има заделени средства, които да покриват нуждите му, едва за 1-2 максимум 3 месеца.
Асоциацията за защита на потребителите очаква от следващото Народно събрание да постави тънките политически сметки настрана, като намери воля за приемане на пакет от буферни мерки, които да гарантират достойнството на гражданите, изпаднали в затруднение да погасяват задълженията си. АЗП апелира към бъдещите народни представители още в първите дни на дейността на 47-то НС да създадат работна група, която да изготви необходимите мерки, гарантиращи спокойствието на гражданите и на малкия бизнес, оцеляващи вече втора година в условията на кризата Ковид-19.