Златен Век, Артекс, някаква сграда която се строи в Лозенец, какви са спомените ви?
Какво е първото нещо, което изплува в съзнанието? Може би нещо, което е в съда, някакви протести, може би корупция... Но дали всичко, което се отразява в медиите и всичко, което се опитват да ни внушат политиците не е игра в преследването на нечии интереси?
Защо истината никога не носи плътния отпечатък в съзнанието ни? Защо повечето българи живеят на ръба на някакви конспиративни представи? Защо ни тровят с лъжи, които обезсмислят мисълта за истинска промяна на нашето общество? Казусът за построяването на една сграда в София се превърна в символ на политическата злоупотреба и институционална гавра.
Какви са фактите – след поредица от съдебни дела и институционални проверки, служебното правителство на президента Радев в лицето на Влади Калинов – началник на ДНСК - не само че не потвърдиха пред обществеността валидността на Разрешителното за строеж, но се опитаха повторно да спрат завършването на „Златен Век“.
През цялото време, когато медиите като облъчени разпространяваха твърденията на шепа озлобени протестъри, твърдящи че само те са в състояние да тълкуват българското законодателство и да определят валидността на документи, се оказва, че „Златен Век“ е един напълно законен строеж. Няма инстанция, която да е отрекла това, включително и Върховния административен съд!
Но и до ден днешен в съзнанието на повечето хора е останал отпечатък от това, че компанията Артекс е в нарушение, дори нещо повече - че е част от някакво икономическо обкръжение на Борисов, въпреки че не е участвала в нито една обществена поръчка. В действителност проектът се доведе почти до прага на своето унищожение, вследствие на това, че кметицата на ГЕРБ - Фандъкова - беше един от най-големите противници за построяването на тази сграда; че главният архитект на София – част от политическия екип на партията - разпространяваше противоречиви твърдения в медиите, дори даваше пресконференции срещу проекта. В крайна сметка политическият кабинет на Борисов с целия му административен антураж се опитаха да надскочат мисълта на политическите си опоненти и изпратиха проекта „Златен Век“ в съда.
Всъщност това, че някой си е купил апартамент от някоя фирма, не превръща автоматично фирмата в част от политическата партия. Това партии като Демократична България, така и не разбраха, въпреки че техни членове са си закупили апартаменти от същата фирма, което не е престъпление.
И не на последно място - може ли да се допусне, че една частна фирма може да е обект на огромна по сила политическа репресия, че може да е притисната да продава на определена цена на определени хора? Защо в стремежа си да унищожат политическия си противник не намериха моралните сили да допуснат, че компанията може и да е жертва. Но дори и тогава да не е била, то в момента е, след десетки дела, в които трябваше да доказва наличие на документи с безспорна валидност и срокове.
Тези дни, на 18.07.2022 г. се проведе пресконференция в БТА, с поглед към предстоящите избори. Бе употребена възможно най-репресивната мисъл отново в посока на разиграване на карти върху една вече завършена сграда, с надеждата че ще оправдаят своите действия преди и че ще реабилитират всички незаконни и престъпни действия срещу този проект и българския
бизнес.
„Психопатията“ достигна до там, политик, участник в създаването на една дузина партии и инициативни комитети, да твърди, че само той знае какво искат гражданите и какво е в техен интерес от името на фантомен инициативен комитет, чиито членове отдавна са се разпилели в преследване на различни политически щения. Очевидно инициативен комитет Лозенец не е Никола Вапцаров, нито пък Никола Вапцаров е олицетворение на гражданското общество, нито на квартал Лозенец. Той може да отразява само мислите на тясното си обкръжение от съпартийци. Борис Милчев е както считан за „корифей“ в областта на ЗУТ, така и декларативно известен лобист за прокарването на какви ли не частни интереси. Неслучайна фигура, вечна, неизменна част от софийската администрация още от далечната 1993 г., който, ако днес счетем че е искрен, би трябвало да е направил поне нещо с прекратяването на корупцията в софийска община през тези години. Софийските легенди обаче разказват нещо друго...
Арх. Борислав Игнатов и кмета на р-н Лозенец Константин Павлов са очаквано активни компоненти в предстоящата предизборна война. Единствената цел на пресконференцията бе да се заяви колко е било престъпно поведението на компания Артекс в желанието да защити собствения си проект и собствената си инвестиция и как те, всички, независимо от решенията на съда, независимо от това, че сградата вече е завършена, ще направят всичко възможно да разрушат Златен Век.
Само че не те, а както винаги - изискват от някой друг да поеме тази отговорност. Пресконференцията всъщност е заплаха, отправена на първо място към българска институция, която очевидно трябва да измисли нещо ново в подкрепа на техните желания. Както Борисов казваше на тогавашния шеф на ДНСК: „измислете нещо там – това да се спре“. Само че то се спира с подписа на притискания администратор, който след това носи отговорност за своите незаконосъобразни действия. Защото явно политическият елит в тази страна е винаги над закона. Защото, каквито и щети да нанася върху частен субект, то нашият политик е защитен.
Предходният шеф на ДНСК – Влади Калинов - неколкократно заявяваше публично своите опасения, че страната ни е изправена пред опасността да загуби евентуално дело от страна на Артекс в Страсбург. И ако направим мислена препратка към един от безспорно хубавите фрагменти от коалиционното споразумение на последните управляващи - да се носи персонална отговорност от всеки в държавната администрация, който чрез свое действие или бездействие нанася щети върху частен или държавен интерес - именно персоналната отговорност е нещо, което би възпряло административния произвол в тази страна и това всички го съзнаваме.
Не случайно електронното управление в административните услуги е съществена част от идеята за премахване на корупцията в България. Това брилянтно намерение на „Продължаваме промяната“ поставя пред нас въпроса в конкретния казус кой от четиримата, застанали в пресконференцията от тази дата, е способен да понесе отговорността от загубите при дело в Страсбург? Защото на нас, гражданите, ни омръзна от някаква имагинерна политическа отговорност, която никой никога не поема.
Ако тази пресконференция беше завършила с думите, че ние - Никола Вапцаров, Борис Милчев, Борислав Игнатов, Константин Павлов, заставаме с имената си и носим пълната политическа и икономическа отговорност, то съдържанието на всяко едно изречение, на всяка една дума щеше да има легитимност и смисъл. И целта на тази пресконференция нямаше да бъде натискът върху институция, а изразяването на позиция от страна на борещи се и вярващи в каузата си хора. Защото казусът „Златен Век“ може в момента да се дефинира само и
единствено като политическа и институционална гавра с българския бизнес.
Днес, в някои среди вече се носи лафчето: „плащай си на който трябва, за да не те „сготвят“ като Артекс“, защото тези четиримата на тази пресконференция можем да наречем само и единствено „готвачи“, но не и политици, които с достойнство могат да застанат зад думите си.
Никой няма право да разрушава чужда собственост, да разрушава и присвоява чужд бизнес, да заявява че е десен, но с мечти за национализация. Днес руски ракети в необявена война разрушават европейски градове, а в България политици и чиновници са с жаждата да рушат още докато някой строи и да ни внушават, че трябва да търпим това в името на тяхната справедливост.
Никой няма право да насъсква едни граждани срещу други и да ги заблуждава с фантомни юридически казуси, които вече са в Страсбург и ще висят на тяхната сметка.
Автор: Кирил Апостолов
ВИЗИТКА:
Кирил Апостолов - художник, създател на Група НОВА СОФИЯ.
http://kiril.eu/
Група НОВА СОФИЯ отстоява гледната си точка, провокирайки съгражданите ни да мислят, чувстват и възприемат град София като жив организъм, който се нуждае непрекъснато от развитие и промяна и се противопоставя на всякакви политически обвързани и ретроградни манипулации на общественото мнение.
novasofia.net
