Патрик Мур, един от основателите на „Грийнпийс“, заяви в имейл, предоставен на The Epoch Times, че причините да напусне „Грийнпийс“ са много ясни: „Грийнпийс“ беше „отвлечен“ от политическата левица, когато тя осъзна, че в екологичното движение има пари и власт. [Левите] политически активисти в Северна Америка и Европа промениха „Грийнпийс“ от организация, основана на науката, в политическа организация за набиране на средства“, казва Мур.
Мур напуска „Грийнпийс“ през 1986 г., 15 години след като става съосновател на организацията.
„Движението за опазване на околната среда се превърна повече в политическо движение, отколкото в движение за опазване на околната среда“, казва той. „Те са наблягат предимно върху създаването на разкази, истории, които имат за цел да внушат страх и вина на обществото, така че то да им изпраща пари.“
Той казва, че членовете на организацията действат предимно при закрити врати заедно с други политически агенти в ООН, Световния икономически форум и т.н., като всички те имат предимно политически характер.
Междуправителственият комитет по изменение на климата [IPCC] „не е научна организация“, уточнява той. „Тя е политическа организация, съставена от Световната метеорологична организация и Програмата на ООН за околната среда.
„IPCC наема учени, които да им предоставят „информация“, подкрепяща наратива за „извънредната ситуация с климата“.
Кампаниите им срещу изкопаемите горива, ядрената енергия, CO2, пластмасата и т.н. са заблуждаващи и имат за цел да накарат хората да мислят, че светът ще свърши, ако не осакатим цивилизацията си и не унищожим икономиката си. В момента те оказват негативно влияние върху бъдещето, както на околната среда, така и на човешката цивилизация.“
„Днес левицата е приела много политики, които биха били много разрушителни за цивилизацията, тъй като не са технически постижими. Погледнете само задаващата се енергийна криза в Европа и Великобритания, от която се възползва Путин. Но тя е създадена от самите тях, като отказват да разработват собствените си ресурси от природен газ, противопоставят се на ядрената енергия и заемат невъзможна позиция по отношение на изкопаемите горива като цяло“, пише Мур.
Левите „превзеха“ Грийнпийс
По думите на Мур „зелено“ за околната среда и „мир“ за хората са били основополагащите принципи на организацията, но мирът до голяма степен е бил забравен, а зеленото се е превърнало в единствена цел.
„Много [така наречени] „екологични“ лидери сега казват, че „хората са врагове на Земята, врагове на природата“. Не можех да приема, че хората са единственият зъл вид. Това твърде много прилича на „първородния грях“, според който хората се раждат със зло, но всички останали видове са добри, дори хлебарките, комарите и болестите“, твърди Мур.
Според него новата доминираща философия е, че светът би бил по-добър, ако съществуват по-малко хора.
„Но хората, които казват това, не са са съгласни да бъдат първите, които да си отидат. Те се държат така, сякаш превъзхождат другите. Този вид „гордост“ и „самонадеяност“ е най-лошият от кардиналните грехове“ – посочва Мур.
Активист за опазване на околната среда
Като изтъкнат учен, еколог и дългогодишен лидер в международната област на околната среда, Патрик Мур е смятан за един от най-квалифицираните експерти по екологичните въпроси в света. Той е и основател на „Грийнпийс“ – най-голямата в света организация на активисти за опазване на околната среда.
Мур получава докторска степен по екология от Университета на Британска Колумбия през 1974 г. и почетна докторска степен по наука от Държавния университет на Северна Каролина през 2005 г.
Става съосновател на „Грийнпийс“ през 1971 г. и в продължение на девет години е президент на „Грийнпийс“ – Канада. От 1979 г. до 1986 г. Мур е директор на „Грийнпийс интернешънъл“, като определя политиките и насоките на групата. По време на 15-годишния му мандат „Грийнпийс“ се превръща в най-голямата екологична активистка организация в света.
През 1991 г. Мур основава Greenspirit – консултантска компания, фокусирана върху политиките в областта на околната среда, енергетиката, изменението на климата, биоразнообразието, генетично модифицираните храни, горите, рибарството, храните и ресурсите.
Между 2006 и 2012 г. Мур е съпредседател на Коалицията за чиста и безопасна енергия, базирана в САЩ група за защита на околната среда.
През 2014 г. той е назначен за председател на отдел „Екология, енергия и просперитет“ на Frontier Centre for Public Policy, непартиен канадски мозъчен тръст за обществена политика.
През 2019 г. и 2020 г. Мур е председател на CO2 Coalition, базирана в САЩ група за застъпничество за околната среда с нестопанска цел, която се занимава с оспорване на неверни твърдения за CO2 във връзка с изменението на климата.
Фалшива информация за хлора
„По времето, когато реших да напусна „Грийнпийс“, бях един от шестте директори на „Грийнпийс Интернешънъл“. Бях единственият с официално научно образование – бакалавър с отличие по природни науки и горско стопанство и доктор по екология. Моите колеги директори решиха, че „Грийнпийс“ трябва да започне кампания за „Забрана на хлора в световен мащаб“.
Мур казва, че е вярно, че елементарният хлор е силно токсичен и е използван като оръжие през Първата световна война. Въпреки това хлорът е един от 94-те [естествено срещащи се] елемента в Периодичната таблица и има много роли в биологията и човешкото здраве. Например готварската сол (NaCl или натриев хлорид) е основен хранителен елемент за всички животни и много растения. Невъзможно е NaCl да бъде „забранен“.
Той изтъква, че добавянето на хлор към питейната вода, плувните басейни и спа центровете е едно от най-значимите постижения в историята на общественото здраве, помагащо за предотвратяване на разпространението на инфекциозни заболявания, предавани по воден път, като холерата. Около 85 % от фармацевтичните лекарства се произвеждат с помощта на химикали, свързани с хлора, и около 25 % от всички наши лекарства съдържат хлор. Всички халогени, включително хлор, бром и йод, са мощни антибиотици; без тях медицината не би била същата.
„Грийнпийс“ нариче хлора „Дяволският елемент“, а PVC, поливинилхлорид, или просто винил, нарича „отровната пластмаса“. Всичко това е фалшиво [и] е с цел да се сплаши обществеността. Освен това тази погрешна политика засилва нагласата, че хората не са достоен вид и че светът би бил по-добре без тях. Не успях да убедя колегите си, директори на „Грийнпийс“, да се откажат от тази погрешна политика. Това беше повратната точка за мен“, признава Мур.
Фалшива представа за полярните мечки
На въпроса как „Грийнпийс“ борави с огромните си дарения, Мур отговаря, че те се използват за заплащане на „много голям персонал“ (вероятно над 2000 души), обширни реклами и програми за набиране на средства. Почти всички реклами на организацията за набиране на средства се основават на фалшиви представи, които Мур старателно е опровергал в книгите си. Пример за това е фалшивата представа за белите мечки.
Бяла бяла мечка на остров край субарктическото крайбрежие на залива Хъдсън, Чърчил, Манитоба, Канада.
„Международният договор за полярните мечки, подписан от всички полярни страни през 1973 г., за забрана на неограничения лов на бели мечки, никога не се споменава в медиите, Грийнпийс или политиците, които твърдят, че бялата мечка е на изчезване поради топенето на ледовете в Арктика. Всъщност популацията на полярните мечки се е увеличила от 6 000-8 000 през 1973 г. до 30 000-50 000 днес. Това не се оспорва“, казва Мур.
„Но сега те казват, че бялата мечка ще изчезне през 2100 г., сякаш имат магическа кристална топка, която може да предскаже бъдещето. Всъщност през изминалата зима в Арктика се наблюдаваше разширяване на леда в сравнение с предишните години, а в Антарктида през последната зима беше по-студено, отколкото през последните 50 години.“
Мур заявява, че не претендира да знае всичко и да предсказва бъдещето с увереност, както твърдят мнозина в бизнеса с „извънредни климатични ситуации“.
Целта на теорията за „екологичния апокалипсис„
„Вярвам, че човешката популация винаги е била уязвима към онези, които предсказват гибел с фалшиви истории“, казва Мур.
„Ацтеките са хвърляли девойки във вулкани, а европейците и американците са изгаряли жени като вещици в продължение на 200 години, твърдейки, че това ще „спаси света“ от зли хора. Това е [наричано] „стадно мислене“, „групово мислене“ и „култово поведение“. Хората са социални животни с йерархия и е най-лесно да се спечели висока позиция, като се използват страх и контрол.“
Мур казва, че теорията за екологичния апокалипсис е свързана най-вече с „политическата власт и контрол“, като добавя, че се е посветил на това да покаже на хората, че ситуацията не е толкова негативна, колкото им се внушава.
„Днес в най-богатите държави нашите потомци вземат решения, за които ще трябва да плащат внуците ни“, посочва той. „Предсказания, че светът върви към своя край, са правени в продължение на хиляди години. Нито веднъж това не е ставало. Защо трябва да вярваме в това сега?“
„Хората естествено се страхуват от бъдещето, защото то е неизвестно, изпълнено с рискове и трудни решения. Смятам, че в това движение за апокалипсис има и елемент на „самоомраза“.“
Мур казва, че днес младото поколение е научено, че хората не са достойни и унищожават земята. Тази индоктринация ги кара да се чувстват виновни и да се срамуват от себе си, което е погрешен начин да се подхожда към живота.
Демонизирането на въглеродния диоксид
„Много малко хора вярват, че светът не се затопля. Данните са категорични, че светът се затопля от около 1700 г., 150 години преди да започнем да използваме изкопаеми горива. През 1700 г. е бил пикът на Малкия ледников период, който е бил много студен и е причинил безплодие и глад. Преди това, около 1000 г. от н.е., е бил средновековният топъл период, когато викингите са обработвали Гренландия. [И] преди това, около 500 г. от н.е., са били Тъмните векове, а преди това – Римският топъл период, когато е било по-топло от днес, а морското равнище е било с 1-2 метра по-високо от днешното“, уточнява Мур.
“ До около 1950 г. количеството на използваните изкопаеми горива и отделяния CO2 са били много малки в сравнение с днешните. Не знаем каква е причината за тези периодични колебания на температурата, но със сигурност това не е бил CO2.“
Мур уточнява, че „мнението на малцинството“ не се отнася до историята на температурата на Земята, а именно до връзката между температурата като CO2 е в центъра на спора.
„В това отношение съм съгласен, че мнозина смятат, че CO2 е основната причина за затоплянето. СО2 е невидим, така че никой не може да види какво всъщност прави той. И това „мнозинство“ са предимно учени, платени от политици и бюрократи, медии, които правят заглавия, или активисти, които печелят пари. [Останалите са] обществеността, която вярва в тази история, въпреки че всъщност не може да види какво прави CO2 – каза Мур.
Мур представя графика на температурата, измервана непрекъснато в продължение на 350 години (от 1659 до 2009 г.) в централна Англия. „Ако въглеродният диоксид беше основната причина за затоплянето, тогава би трябвало да има повишаване на температурата по кривата на въглеродния диоксид, но това не е така“, обяснява той.
Мур определя демонизирането на CO2 като „напълно нелепо“. Той допълва, че CO2 е в основата на целия живот на Земята и концентрацията му в атмосферата днес, дори и при увеличението, е по-ниска, отколкото е била през по-голямата част от съществуването на живота.
Проучване от 2013 г. установява, че през последните 30 години повишените нива на въглероден диоксид (CO2) са допринесли за увеличаването на зелената растителност в сухите райони на света.
Австралийската организация за научни и промишлени изследвания (CSIRO) в сътрудничество с Австралийския национален университет (ANU) установява, че площта на разпространение на растителността се е увеличила с 11% поради ефекта от наторяването с въглероден диоксид в сухите райони на света между 1982 и 2015 г. чрез сателитни наблюдения. (снимка: С любезното съдействие на Патрик Мур)
Австралийската правителствена агенция CSIRO провежда изследването в сътрудничество с Австралийския национален университет (ANU). Данните се основават на спътникови наблюдения от 1982 до 2010 г. в части от сухите райони на Австралия, Северна Америка, Близкия изток и Африка.
Установено е 11-процентно увеличение на листната покривка в изследваната област в резултат на така нареченото „CO2 торене“.
Според проучването ефектът на оплождане се проявява, когато повишените нива на CO2 позволяват на листата по време на фотосинтезата – процесът, при който зелените растения превръщат слънчевата светлина в захар – да извличат повече въглерод от въздуха или да губят по-малко вода във въздуха, или и двете.
„Ако повишеното съдържание на CO2 води до намаляване на използването на вода от отделните листа, растенията в суха среда ще реагират, като увеличат общия брой на листата си. Тези промени в листната покривка могат да бъдат засечени чрез сателит, особено в пустините и саваните, където покривката е по-малко пълна, отколкото на влажни места“, твърди Рандал Донохю, учен от CSIRO.
Разбиване на представата за глобалното затопляне
„Климатичните алармисти предпочитат да обсъждат познанията за климата само от 1850 г. насам. Времето преди това те наричат прединдустриална епоха. Тази „прединдустриална епоха“ е продължила повече от 3 милиарда години, когато на Земята е имало живот. Много климатични промени [са настъпили през този период], включително ледникови епохи, парникови епохи, големи измирания вследствие на удари на астероиди и други неизвестни причини“, казва Мур.
„Днес Земята се намира в плейстоценския ледников период, който е започнал преди 2,6 милиона години. … Така че последното голямо заледяване, което достигна своя връх преди 20 000 години, не е краят на ледниковия период. Все още се намираме в плейстоценския ледников период, независимо от това как климатичните алармисти искат да отрекат това.“
Според него голямата ирония на сегашната паника относно климата е, че днес Земята е по-студена, отколкото е била в продължение на 250 милиона години преди настъпването на плейстоценския ледников период. А CO2 сега е по-нисък, отколкото през повече от 95 % от историята на Земята.
„Но вие никога няма да разберете това, ако слушате всички хора, които се възползват от лъжата, че Земята скоро ще бъде твърде гореща за живот и че нивата на CO2 ще станат по-високи, отколкото в историята на Земята“, казва Мур.
„Повече CO2 е от полза за околната среда и хората„
Според Мур почти всички земеделски стопани в света купуват CO2, за да го впръскват в оранжериите си и да постигнат до 60% по-високи добиви.
„Бях впечатлен, когато летях над Южна Корея и видях колко много оранжерии има в долините. Подобно на Британска Колумбия, Корея има много планини и не толкова много плоски плодородни земеделски земи.
„Сигурен съм, че фермерите, които отглеждат оранжерии, вкарват в тях повече CO2, до два и три пъти повече, отколкото е в атмосферата днес. Това е така, защото почти всички растения, растящи навън в естествената атмосфера, изпитват глад за CO2 и именно той ги ограничава да растат по-бързо“, добавя Мур.
„Ако искате да разберете напълно тези факти, моля, обърнете се към главата, „Климат на страх и вина“, в моята книга [„Фалшиви невидими катастрофи и заплахи от гибел„]“, съветва той.
Мур твърди, че повечето активисти за опазване на околната среда, политици и така наречените експерти знаят, че не можем да спрем увеличаването на използването на изкопаеми горива или да намалим емисиите на CO2 в рамките на предложения от тях график.
„През 2015 г., докато присъствах на Conference of the Parties (COP) в Париж, предложих публичен залог за 100 000 долара в съобщение за медиите, което излезе в повече от 200 медии, че до 2025 г. глобалните емисии на CO2 ще бъдат по-високи, отколкото през 2015 г. Не получих нито един желаещ, дори и от „зелените““, казва Мур.
„Знам, че по-голямото количество СО2 е напълно полезно както за околната среда, така и за човешката цивилизация. Горд съм, че съм директор на Коалицията за CO2.“
Иронията на „въглеродната неутралност“
Мур твърди, че „въглеродна неутралност“ е политически, а не научен термин.
„Просто е погрешно да наричаме CO2 „въглерод“. Въглеродът е елемент, от който са съставени диамантите, графитът и саждите. [А] CO2 е молекула, която съдържа въглерод и кислород и е невидим газ, който е основната храна за всичко живо. [По същия начин] е неправилно да се говори за NaCl (готварска сол) като за „хлор“, въпреки че NaCl съдържа хлор“, казва Мур.
Ккогато елементи (атоми) се комбинират помежду си, за да образуват съединения (молекули), те винаги имат много различни свойства от елементите, от които са направени, твърди Мур.
„Нетно нулево потребление“ също е политически термин, измислен от активисти, които не са учени. Например главните лидери на този кръстоносен поход са хора като Ал Гор, Леонардо ди Каприо и Грета Тунберг, никой от които не е учен.“
Според Мур Русия, Китай и Индия са 40 % от човешката популация и не са съгласни с тази програма за борба с изкопаемите горива.
„Ако добавим Бразилия, Индонезия и повечето африкански страни, това е мнозинство от населението, което не е климатичен фанатик“, допълва Мур.
„Друга голяма ирония е, че много страни с най-студен климат, като Канада, Швеция, Германия и Обединеното кралство, са най-загрижени за затоплянето. Например, средната годишна температура в Канада е -5,35 градуса по Целзий.“
Мур също така заявява, че изпаренията от двигателите не са CO2; те са други вещества, тъй като CO2 е невидим и без мирис. Прахът също не е CO2; той е сажди и може да бъде контролиран със съвременните технологии. А въглищните централи, построени днес, са много по-чисти от тези, построени преди 20 години.
„Вятърната и слънчевата енергия са паразити за икономиката“
„Слънчевата и вятърната енергия са много скъпи и много ненадеждни. Фактът, че толкова много хора са с промити мозъци и мислят, че тези технологии могат да поддържат цели държави е почти като психично заболяване.“ – казва Мур.
„Смятам, че вятърната и слънчевата енергия паразитират върху по-голямата икономика. С други думи, те правят страната по-бедна, отколкото ако се използват други, по-надеждни и по-евтини технологии.“
Мур заявява, че доставчиците на вятърна и слънчева енергия разчитат в голяма степен на държавни субсидии, данъчни облекчения и мандати, при които гражданите са принудени да купуват вятърна и слънчева енергия, дори ако тя е по-скъпа, под претекст, че е „екологично чиста“.
„Милиони хора плащат повече за вятърна и слънчева енергия, докато няколко души печелят милиони долари, марки, паунди и т.н. Това прилича малко на схема на Понци на фондовите пазари“, добавя Мур.
„Те изискват огромни площи земя, не са налични през повечето време и изискват надеждна енергия като ядрена, водна, [въглищна и природна] газ, която да е на разположение, когато вятърът и слънцето не са налични.“
Според Мур при изграждането на вятърни и слънчеви паркове се използват огромни количества изкопаеми горива за добив, транспорт и строителство. На много места те не произвеждат достатъчно енергия за целия си експлоатационен период, колкото е необходимо за изграждането и поддръжката им.
„Защо да не се използва надеждна енергия [като ядрена, водноелектрическа, природен газ и т.н.] като основен източник?“ Мур задава въпроса и добавя, че ако случаят е такъв, „тогава вятърът и слънцето не биха били необходими“.
„Пластмасата не е токсично вещество“
„Пластмасата не е токсично вещество. Ето защо опаковаме храната си в нея, за да я предпазим от замърсяване. Пластмасата не се превръща в токсична, когато попадне в океана“, посочва Мур.
„Разбира се, от една страна казват, че пластмасата никога няма да се разпадне, а от друга – че бързо се разпада на „микропластмаса“, която, разбира се, е удобно невидима, така че никой не може да наблюдава или да провери това за себе си. Колко умно!“
Според Мур храносмилателната ни система може да направи разлика между „храна“ и пластмаса или малки частици пясък. Организмът ни не поглъща пясък в кръвния поток, без значение колко микроскопичен е пясъкът.
Според него пластмасата, плаваща в океана, е като малък плаващ риф, същият като плаващите дървета. Тя осигурява повърхност за морските видове, върху която те снасят яйцата си, прикрепват се към нея и ядат прикрепените към нея неща.
„Замърсяването обикновено е токсично или причинява вреда на живота. Пластмасата е просто „боклук“ покрай пътя. Тя не вреди на нищо. Едно изключение са изхвърлените рибарски мрежи, не защото са пластмасови, а защото са оформени така, че да ловят риба. Екологичната общност трябва да работи с риболовната индустрия, за да спре да изхвърля повредените мрежи в морето и да ги върне на кея, където могат да бъдат рециклирани, използвани в завод за производство на енергия от отпадъци или безопасно изхвърлени“, допълва Мур.
Това интервю е съвкупност от размяна на имейли между Мур и южнокорейския професор Сеок-сун Парк, професор по екология и инженерство в университета Ehwa Womans в Сеул, Южна Корея, през ноември 2021 г. То е предоставено на The Epoch Times от Парк с разрешението на Мур на 7 юли 2022 г.
И той, и Мур са сред 1100-те учени и специалисти, подписали Световната декларация за климата (СДК), в която се посочва, че няма извънредна ситуация, свързана с климата.
Професор Парк е посланик на Световната декларация за климата в CLINTEL и член на Коалицията за CO2. Той превежда „Неудобни факти: Науката, която Ал Гор не иска да знаете (от Грегъри Райтстоун)“ и „Фалшиви невидими катастрофи и заплахи от гибел (от Патрик Мур)“ на корейски език. Дълбоко впечатлен от тези книги, той основава „Корейски алианс на групите за свобода и опазване на околната среда“, чиято цел е да разяснява на хората истината за изменението на климата, екологичността на ядрената енергия, екологичните предимства на либералната демократична пазарна икономика и разумния екологизъм.
Парк получава бакалавърска степен по зоология от Сеулския национален университет (Сеул, Корея) през 1980 г. и магистърска и докторска степен по екология от университета Рутгерс (Ню Брънзуик, Ню Джърси) през 1983 и 1985 г. Преди да се присъедини като един от професорите-основатели на Факултета по науки за околната среда и инженерство на Еуха през 1996 г., той работи като постдокторант в Университета Рутгерс, гостуващ професор в Университета Принстън и редовен професор в Националния университет Кангуон (Чунчон, Южна Корея).
Бил е председател на Корейското дружество за екологично образование, председател на Националния институт за екологични изследвания и член на президентския консултативен комитет по наука и технологии. Публикувал е над 150 научни статии в рецензирани списания и е автор на повече от 20 книги. През 2007 г. получава наградата за най-добър учен и инженер от Корейската научна фондация, а през 2013 г. – президентска похвала.
Източник: epochtimes.bg