Нови текстове в ключовата наредба за работното време, почивките и отпуските станаха отличен пример как калпавото нормотворчество успява с един удар да наруши европейските директиви, да възложи нова административна тежест на работодателя, а в същото време да не защити правата на служителите.
Става дума за някои особени случаи на работа, при които се налага сумирано изчисляване на работното време, дежурство или време на разположение. Те бяха дописани от ГЕРБ в Кодекса на труда през 2021 г., като предизвикаха бурни дебати и бойкот на синдикатите в работните групи по промените. Сега темата отново е на дневен ред, тъй като промените най-сетне бяха отразени в наредбата за работното време, почивките и отпуските, отворена заради новия бащински отпуск. Те бяха обсъдени в края на миналата седмица в тристранката и привлякоха критики и от синдикатите, и от работодателите. Това е и една от причините за започналите тази седмица протести на КНСБ, а КТ „Подкрепа“ предупреди, че ще сезира Европейската комисия за тях.
Какво е сумирано изчисляване на работното време
От години в нашето трудово законодателство е регламентирано сумирано изчисляване на работното време. Това е вид отчитане на работното време, което обикновено се прилага при работа на смени, но у нас масово се ползва за прикриване на извънреден труд във всякакви сектори. При този вариант една работна смяна може да бъде до 12 часа, а работната седмица – до 56 часа, при нормална работна седмица от 40 часа и 8-часов работен ден (това е различен режим от ненормираното работно време и двете дори не могат да се прилагат едновременно). По принцип сумирано изчисляване може да се прилага само за периоди от един до четири месеца, но с колективен трудов договор (който се подписва от представители на синдикатите) може да се удължава за 12 месеца.
Такъв тип отчитане би следвало да е възможен само за производства с непрекъсваем режим на работа – примерно болници, енергетика, ВиК и пр. Изключението за по-продължително въвеждане на сумирано изчисляване за 12 месеца също трябва да важи само за определени браншове и отрасли, които трябва да бъдат описани в наредба. 2 години и половина след влизането на тези текстове в сила (1 януари 2021 г.), описание на местата, където може да се въвежда такъв тип режим на работа няма. Няма ги и в последните промени.
Проблемът с тези текстове е, че те противоречат на европейската директива за организацията на работното време (2003/88). В нея пише, че „държавите-членки гарантират, че средната продължителност на седмичното работно време при никакви обстоятелства не надвишава 52 часа“. Възможните дерогации в рамките на тези 52 часа са допустими само за дейности, свързани с непрекъснато обслужване или производство. У нас часовете са 56 отпреди влизането ни в ЕС, директивата имаше и преходни периоди, но повече от 10 години ГЕРБ така и не направи нищо да приведе Кодекса на труда в съответствие с нейните изисквания. В наредбата поне можеше да се регламентира в кои дейности може да се въвежда такова сумирано отчитане, но и това не бе сторено. Така се излагаме на риск от нови критики от Брюксел, без да се виждат някакви позитиви от това положение.
Спорът по този въпрос със синдикатите е от години, като те внесоха и подписка от над 100 000 работници с искане да се ограничат отраслите, в които е възможно такова изчисляване на работното време. Сега това е един от основните мотиви за започналите протести, а след тристранката КТ „Подкрепа“ заяви, че отново ще сезира Европейската комисия. Служебният министър Лазар Лазаров не коментира по същество възраженията и по всичко личи, че наредбата ще мине в този вариант през МС.
Какво е да бъдеш на разположение
Този режим е особено актуален покрай пандемията и въобще новите формати на работа, но съществува от десетилетия в нашето законодателство. ГЕРБ дописа тези текстове в КТ преди две години. Сега правителството ги отразява в наредбата. Когато особеният характер на работата налага, може да се уговори задължение на служителя да е на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност при необходимост да започне да изпълнява трудовите си задължения.
Това време не се отчита като работно време. То трябва да се заплати допълнително, но по наредба от далечната 2007 г. сумата на час е 10 стотинки. Ако междувременно служителят трябва да свърши работа през това време, тя се отчита и заплаща като извънреден труд.
Както и досега, работодателят ще може да държи работник на разположение до 100 часа месечно, като има ред ограничения, например не може да се иска един служител да е на разположение в два последователни работни дни или в повече от два почивни дни в един месец.
Тези условия важаха и досега, като просто се преписват от отменената наредба 2 на МТСП от 1994 г. Сега обаче се добавят нови задължения за работодателя – например да утвърждава поименни графици за времето на разположение, които се съхраняват най-малко три години. Така наредбата не удовлетвори синдикатите, но пък разгневи част от работодателите, които са против тази нова абсурдна административна тежест (БСК не изказа забележки, но АИКБ и БТПП бяха против).
Какво е да даваш дежурство
Третият комплект промени се отнася до даването на дежурство. Дежурството може да се въвежда при подневно или сумирано изчисляване на работното време, като всички знаем какво означава то – служителят е на работното си място и изпълнява или е в готовност да изпълнява трудовите си задължения. Времето на дежурство се включва в работното време, но не се заплаща допълнително – през това време се заплаща уговореното възнаграждение.
Досега категориите работници се утвърждаваха от социалния министър по предложение на министерство или друго ведомство. През 2021 г. обаче ГЕРБ дава това правомощие на работодателя и сега това най-сетне се отразява и в наредбата – работодателят може да определя със заповед длъжностите, за които се установява задължение за дежурство, след консултации с представителите на синдикалните организации. След това се утвърждават поименни графици за дежурство, които пак трябва да се съхраняват най-малко три години.
Тези разпоредби успяха да разгневят едновременно и синдикатите, и работодателите. КНСБ е против да се съчетава дежурство със сумирано изчисляване на работното време и иска да се уточни при кои случаи може да се въвежда дежурство. Работодателите пък отхвърлят задължението да се консултират със синдикатите, като изтъкват, че организацията на работа е правомощие на работодателя. Тук също се критикува като излишна и допълнителната бумащина със съхраняването на поименните графици за 3 г.
ЕДИН ПРИМЕР
От цялата дискусия не става ясно как съхраняването на нови и нови документи в продължение на 3 години ще защити интересите на работниците, нито пък се разбира защо България толкова държи да е в нарушение на европейската директива, та няколко парламента не решават въпроса. Един пример как тя може да бъде употребена по погрешен начин даде след тристранката Ваня Григорова от „Подкрепа“.
На тези разпоредби се разчита донякъде да обезпечат денонощен контрол по пътищата, обещаван покрай трагедиите с катастрофи. Преди няколко дни новият стар шеф на агенция „Автомобилна администрация“ Бойко Рановски съобщи, че предстои промяна в работното време на служителите, като те ще минат на сменен режим на работа и сумирано отчитане на работното време. Той обаче посочи, че ресурс за денонощен контрол няма и всъщност контролът по тъмно ще е само на определени места, тъй като екипите са общо от 130 души за цялата страна. Така вместо да се обезпечи агенцията с ресурс, наличните служители ще бъдат натоварени допълнително без гаранции, че това ще доведе до по-ефективен контрол.