На днешния ден се навършват 101 години от смъртта на българския поет, писател и драматург, най-често припознаван като патриарх на българската литература, Иван Вазов.
Вазов е роден на 27 юни 1850 г. в град Сопот и учи в родния си град, след това в Калофер и Пловдив. Поетът живее за кратко в Румъния и там среща хъшовете – тази среща се оказва съдбоносна, защото насочва писателят към патриотично-граждански теми, на които остава верен до края на живота си. Иван Вазов работи като учител и преводач, но именно писателството дава облика на живота му. Оформен под прякото въздействие на патриотичния подем в навечерието на Априлското въстание като поет-гражданин, реалист и демократ, Вазов цял живот защитава своето разбиране за високата обществена мисия на литературата.
Житейският път на Иван Вазов минава през 5 войни – войната за свободна България, войната за съединена България, двете балкански и Първата световна. През цялото това време Вазов продължава да пише, а перото му оставя вечна следа във времето.
Иван Вазов оставя ярка следа в историята на България и оказва огромно влияние върху българската литература и българската култура. Неговото творчество е преведено на повече от 50 езика и е широко разпространено и в чужбина.
Носител на „Орден за гражданска чест и заслуги“ (1895).
Увенчан с уникална сребърна Лира с панделка и струни от злато и сребърен венец от Дружество „Славянска Беседа“ (1895).
Награден е със златен медал за наука и изкуство (1896).
През 1917 г. е номиниран от граждански комитет, начело с проф. Иван Шишманов за Нобелова награда за литература.[9]
Почетен доктор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (21 октомври 1920).[10]
Носител на най-високото отличие на Царство България – Орден „Св. равноапостоли Кирил и Методий“ с лента и звезда (1920), който орден дотогава е присъждан само на членове на династията, висши духовници, военни и политици. Вазов е първото и единствено гражданско лице носител на ордена. Общо седем са носителите на ордена с българско поданство (трима от тях короновани – царете Фердинанд І и Борис ІІІ, и принц Кирил). Според статута на ордена след смъртта на носителя орденът се връща на държавата. Единственото изключение от това правило е за Вазов, след смъртта му орденът е оставен на наследниците му с правителствено решение. Днес се съхранява в Къщата музей „Иван Вазов“ в София.
Награден със златен часовник с рубини от министър Стоян Омарчевски (1920).
Носител на неприсъждано никога повече звание „Народен поет“ с указ на Парламента, подписан от Цар Борис III (1920).
Почетен гражданин на София (1920).
Почетен член на БАН от 1920.
На днешния ден Националният литературен музей проведе поклонение в негова памет. На панихидата присъстваха служители на музея, родственици на Вазов, изявени български писатели и представители на държавни и културни институции.