Новини

Тържествена заря-проверка по случай 114 години от независимостта на България

  22.09.2022 20:22  
Тържествена заря-проверка по случай 114 години от независимостта на България
  Darik

Днес се навършват 114 години от обявяването на независимостта на България.

Служебният министър-председател Гълъб Донев поздрави военнослужещи, участващи в тържествената заря-проверка във Велико Търново по случай Независимостта на България.

По време на церемонията бе прочетен манифестът на цар Фердинанд I, с който се обявява независимостта на България през 1908 г.

След прочитането на манифеста слово произнесе кметът на града д-р инж. Даниел Панов. Той отбеляза, че това е ден, изпълнен със силни емоции и особен заряд и така е вече 114 години. "На 22 септември 1908 г. в Търново всички ехтят в празничен звън", припомни Панов. Той апелира за обединение около каузи, идеали и ценности.
Тържественият ден започна в 7:30 със света литургия, която отслужи Великотърновският митрополит Григорий в Църквата „Св. 40 мъченици“, където на 22 септември 1908 г. цар Фердинанд, заедно с министрите от правителството на Александър Малинов, прочита Манифеста на Независимостта.

По традиция след края на службата владиката извърши водосвет и поръсване на бойното знаме на Националния военен университет (НВУ) „Васил Левски” и на знамената на държавни и общински институции, учебни заведения и неправителствени организации.
На крепостта “Царевец“ точно в 10:30 часа с военен ритуал бе издигнато националното знаме.
Вицепрезидентът Илияна Йотова и кметът Даниел Панов произнесоха празнични слова.

Бъдещето ни е в хората с достойнство, в просветените политици, за които най-важното е интересът на България, заяви вицепрезидентът Илияна Йотова в тържествено слово във Велико Търново по повод на Деня на независимостта.

"На този ден преди 114 години български държавници, смели мъже, подписаха и обявиха българската независимост. Задаваме си въпроса достойни ли сме за тяхната памет днес и трябва да си отговорим честно на този въпрос", каза още Илияна Йотова.  

Тя посочи, че мястото за обявяването на българската независимост е избрано неслучайно, защото Велико Търново е столицата на българската духовност и държавност, от която да започне новото летоброене на третата българска държава, новата история – подчинена на националния идеал за свободна, независима и просперираща България.

Вицепремиерът призова да загърбим омразата и презрението. Най-важната задача е да няма страдащи хора, да няма безработни родители, да няма деца, които да не могат да отидат на училище, каза Илияна Йотова. Тя призова да не позволяваме на личните пристрастия и конфликти да изсмукват цялата ни национална енергия, защото и днес имаме да решаваме важни дела за бъднините на собствената ни нация и държавата.

"Голямата сила на нашите предци беше в това, че загърбиха политическите си пристрастия, когато имаше голямата цел. А целта е една – родината и България", припомни вицепрезидентът.  

"Независимостта принадлежи само на силната държава, на държавата със силни институции, на хората, които управляват тези институции със силата на своята професионалност, на своите знания, на своята решимост и смели решения, за да могат да приведат гражданите на страната през най-тежките кризи", каза Илияна Йотова. Мечтаем за управници, които да имат самочуствието на български държавници, добави тя.
Пред паметника на Независимостта на пл. „Княз Александър I“ в столицата също имаше тържествено честване на 114-ата годишнина от обявяването на независимостта на България.

На 22 септември 1908 г. във Велико Търново с манифест княз Фердинанд обявява независимостта на България. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Високата порта (Турция), а след това и Великите сили признават официално българската независимост.

В манифеста, който е прочетен в църквата "Св. Четиридесет мъченици" във Велико Търново, се обявява, че България е независимо Българско царство и се призовава този акт да намери одобрението на Великите сили (това са Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия и Русия - държавите, които не позволяват създаването на младата българска държава на Берлинския конгрес през 1878 година).

Самият Фердинанд се самообявява за цар на българите, възстановявайки титлата на българските монарси от Първото и Второто българско царство. След прочитането на манифеста е отслужен молебен за благоденствието на българската държава.

Деликатната ситуация, която настъпва след нарушаването на Берлинския договор, e успешно разрешена. Първо била спечелена Британската империя, която поставя условието да започнат преговори между българското правителство и Високата порта. Преговорите започват веднага и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. Високата порта обаче иска България да плаща голям данък. В качеството си на министър-председател Александър Малинов заявява, че независимост не се откупува, дори се стига до частична мобилизация на българската армия.

Русия не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война, в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта ѝ.

Официално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава.
 

 


Анкета

Притеснявате ли се от идващата зима?


Резултати
Видео
Защо резките спирания на магистралата са лоша идея
 18.09.2022 22:09      
Видео
Хазарта: Сбъднах си мечтата да съм на заплата
 16.09.2022 09:14