Решенията на президента на Руската федерация за частична мобилизация ще повиши интензитета на бойните действия, ще ескалира конфликта и е заплаха за сигурността с трудно предвидими последици. Недопустимо е три десетилетия след края на студената война отново да се разиграва ядрената карта, но заплахата не може да бъде пренебрегвана.
Това заяви държавният глава Румен Радев след провелата се днес извънредна консултативна среща със служебните министри за последиците от ескалацията на войната в Украйна. На нея присъстваха министър-председателят Гълъб Донев, вицепремиерът по икономическите политики и служебен министър на транспорта и съобщенията Христо Алексиев, вицепремиерът по обществения ред и сигурност и служебен министър на вътрешните работи Иван Демерджиев, вицепремиерът и служебен министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров, министърът на отбраната Димитър Стоянов, министърът на енергетиката Росен Христов, министърът на икономиката и индустрията Никола Стоянов, заместник-министърът на външните работи Велислава Петрова, заместник началникът на отбраната генерал-лейтенант Димитър Илиев, заместник-главният секретар на МВР Станимир Станев, председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" Пламен Тончев, заместник-председателят на Държавна агенция "Разузнаване" Асен Тутеков и директорът на Служба "Военно разузнаване" бригаден генерал Венелин Венев.
Радев припомни, че още в първите часове на войната, избухнала на 24 февруари България е заклеймила руската агресия срещу Украйна като недопустима и от тогава призовава за прекратяване на бойните действия и за мирно уреждане на конфликта със средствата на дипломацията. По думите на му стремежът към военна победа на всяка цена е заглушил призивите за мир, а разумът е отстъпил на оръжията. Той посочи, че референдуми в зона на бойни действия са правен абсурд и България няма да ги признае.
В изявлението си пред медиите държавният глава посочи, че с обявената от Русия мобилизация растат рисковите за Европа и за света. Той подчерта, че за момента няма пряка военна заплаха за сигурността на България. По думите му страната ни работи усилено за гарантиране на своята сигурност чрез укрепване на националния отбранителен капацитет и изпълнение на своите ангажименти в НАТО.
Радев все пак заяви, че рисковете за България не се изчерпват само с военната сигурност. Той припомни, че като част от Европейския съюз страната ни подкрепя санкционният режим към Русия, но подчерта, че Европа е длъжна да търси механизми за минизиране на риска от тези санкции, защото по този начин сама застрашава своя индустриален капацитет и конкурентноспособност. Според държавния глава цената на ескалацията ще се плати от гражданите, а България е от най-засегнатите.
Ескалацията на конфликта може да засегне не само доставките на газ, но и доставките на петрол и горива в България, предупреди Радев, според когото това ще доведе до задълбочаване на икономическата и социална криза.
Служебното правителство полага всички усилия, за да смекчи ефектите от тези кризи в своите времеми и норматични рамки, които често изостават от динамиката на процесите поради липса на работещ парламент. Затова е критично важно България да има парламент и устойчиво редовно правителство. Радев призова политическите сили с амбиции да влязат в 48-мото Народно събрание да заявят ясно как смятат да управляват политическата криза и около какво ще се обединяват, за да постигнат управленско мнозинство.
"Сега е моментът за обединение", заяви Радев и добави, че партиите трябва да привлекат гражданите да гласуват, за да се постигне такава избирателна активност, която да даде легитимност на следващия парламент.
В изявлението си Румен Радев zададе поредица от въпроси, по които политическите формации, които смятат да управляват трябва да заявят позиции и програма. Той не пропусна да засегне темата за доставките на газ и попита дали ще продължат ли усилията за диверсификация на всички възможни източници и маршрути чрез продължаване на започнатите от служебното правителство "открити и прозрачни търгове за доставка на тези суровини", както и дали ще продължи "целенасочената политика към производителите и търговци на горива за намаляване на цената".
Държавният глава попита кога и как България ще има енергийна стратегия, която да даде предвидимост за бизнеса, ще продължат усилията на служебното правителство за възстановяване на строителството на автомагистралите "Хемус" и "Струма", кога образованието ще стане стратегически национален приоритет, как ще защитим в учебниците нашата история, език и литература, как ще се борим с наркотиците, тютюнопушенето и затлъстяването на младите хора, как ще се борим с демографската криза, ще приеме ли следващото Народно събрание документите за модернизацията на армията, какви ще са усилията за влизането ни в Шенген, какви ще бъдат параметрите на дългоочакваната правосъдна реформа, за да имаме реална борба с корупцията и за законност и др.