България ще каже „да“ на следващ пакет санкции на ЕС срещу Русия, защото ние сме членове на Евросъюза, това е политика на Евросъюза и тя има своята логика. Това заяви в „Денят започва с Георги Любенов“ говорителят на служебното правителство Антон Кутев. Той подчерта обаче, че санкциите не трябва да са на гърба на европейските граждани.
„Дали Русия използва газа като икономическо оръжие? Очевидно е така. Въпросът е в този случай може ли Европа да намери онези пътища, с които да защити интересите на българските граждани“. Кутев отговори на критиките срещу служебното правителство за газовите доставки, като заяви, че България сама е спряла доставките от „Газпром“ през април, докато много европейски държави са продължили да плащат по определения от Русия начин. Коментира и проведената вчера консултативна среща при президента:
„Идеята на срещата при президента беше да се изработи някаква ясна позиция, която се и получи. Не мисля, че България има кой знае колко голяма роля в напрежението в Украйна, въпросът е какво правим за нашите граждани.“
По думите му осъждането на руската агресия е обосновано, а организираните референдуми са нарушение на държавните граници на Украйна:
„Има си световен ред, който много ясно определя какви са механизмите, по които взаимодействат държавите. Ясно е, че както самата война е грубо нарушение на този международен ред, така и опитите да се направят тези така наречени референдуми в областите – те представляват опити за промяна на границите на суверенна държава.
Ясно е, че това не може да бъде прието от международната общност и ЕС. Няма как да бъде прието и да не бъде осъдено и от България“, заяви Антон Кутев.
Според говорителя на кабинета тази ескалация на конфликта поставя под риск целия европейски континент, тъй като Русия и Путин са наясно, че международната общност няма как да се съгласи с тези действия
„Категорично твърдим, че в момента пряка военна заплаха за България няма, но в същото време има огромен риск, който се засилва и със заплахите за ядрено оръжие започва да изглежда все по-осезаем. Най-големият риск остава икономическият. Предполага се, че доставките на горива за електроенергия ще се затруднят, транспортът в Черно море ще се затрудни.“
България разчита на чл. 5 от договора с НАТО за защита в случай на агресия, но това идва и с отговорности, подчерта Кутев. Част от тези отговорности са нашето участие с въоръжение в акциите на Алианса и защита на въздушното ни пространство.
„Служебното правителство първо се опитва да осигури първо възможността за защита на собственото ни небе. Точно това нямаме и точно затова на последното заседание на правителството беше взето решението за процедурата за останалите 8 изтребителя от ескадрилата (F-16, бел. ред.)“
Според Кутев единственият смислен подход в този конфликт е дипломацията, а Русия не я използва и заради това напрежението ескалира. По думите му трябва да има общоевропейски решения за решаване на мигрантската криза – както от Украйна и Русия, така и от Близкия изток.
„България в момента не е по-рискова външна граница от Гърция, Италия или Испания. Ние сме напълно в рамките на европейските изисквания. Има огромен външен натиск от Турция. Бяха направени огромни усилия, с които да ограничим по някакъв начин мигрантския натиск.“
Най-важното в пограничните райони е строежът на пътища. Обявеното бедствено положение ще ускори процедурите по поддръжка и ремонт на пътищата, които са един от най-сериозните проблеми там, каза още говорителят на правителството.
На фона на продължаващата война на Русия с Украйна, Toyota обяви, че ще прекрати трайно производството на превозни средства в завода си в Санкт Петербург. Това е единствения завод за производство на автомобили Toyota в Русия, което на практика ще сложи край на всички операции за производство, които компанията има в страната. Все пак от компанията ще запазят операциите си по продажби на автомобили, части и други компоненти за тях.
Toyota спря временно производството в завода в Санкт Петербург на 4 март тази година, малко повече от седмица след като Русия започна нашествието си в Украйна. Санкциите, поставени на Русия, предизвикаха сериозни прекъсвания в линиите за доставка, въпреки че Toyota поддържаше завода в състояние на готовност през последните седем месеца, ако обстоятелствата се променят.
В изявление на Toyota, публикувано на 23 септември, компанията казва, че не вижда индикации за рестартиране на операциите в скоро време, обявявайки, че затваря завода за постоянно. Служителите, засегнати от закриването, ще получат помощ от Toyota за преназначаване, обучение за нови умения и „, финансова подкрепа според законовите изисквания“."
Строителството на съоръжението в Санкт Петербург започна през 2005 година, а производството стартира през 2007 г. с Toyota Camry. По-късно се разшири, за да включи RAV4 през 2016 г. При пълен капацитет заводът може да произвежда 100 000 превозни средства годишно, които се продават предимно в Русия. Някои модели бяха изнесени в близки страни като Беларус. Що се отнася до бъдещето на завода, Automotive News Europe съобщава, че Toyota може да продаде съоръжението, въпреки че нищо не е официално. Говорител на Toyota каза пред изданието, че ако фабриката бъде продадена, тя няма да произвежда просто ребрандирани модели на Toyota.
Краят на производството в Русия не означава, че Toyota ще напусне страната изцяло. С превозни средства на пътя и изградена мрежа за търговия на дребно, автопроизводителят все още ще има присъствие в Москва, за да се справи с обслужването на съществуващите клиенти на Toyota и Lexus. Въпреки това, дори тази част от бизнеса ще бъде преструктурирана, за да отговаря на настоящата ситуация.