Г-н Попов, твърде противоречиви са мненията по отношение на смисъла да се гласува с бюлетината „ Не подкрепям никого“. Според Методиката към Изборния кодекс тези бюлетини не се включват при определяне на резултата. Защо тогава да се гласува по този начин?
Вярно е, че бюлетината „ Не подкрепям никого“ беше създадена за нуждите на задължителното гласуване през 2016год. и в частност за лицата, които не можеха да направят конкретен избор, но по силата на Конституцията бяха длъжни да гласуват .Конституционният съд обаче прие, че налагането на санкции / глоби , изключване от избирателните списъци/ е противоконституционно и тези санкции отпаднаха. Българските граждани продължиха да не гласуват, но бюлетината „ Не подкрепям никого“ остана. Вярно е също така , че гласовете „ Не подкрепям никого“ въобще не участват в изчисленията на изборния резултат и са несправедливо игнорирани от изборното ни законодателство.
Да гласуваш с тази бюлетина обаче е нещо съвсем различно от това да прекараш времето си пред телевизора в изборния ден. Както казах , макар и задължително по Конституция, гласуването на практика е въпрос на избор за потенциалните избиратели. Не може да бъде поставен знак на равенство между онзи, който е отишъл за гъби например и избирателя, който открито е декларирал несъгласието си с държавната политика, със статуквото, с предизборното лицемерие на кандидат – депутатите и със следизборната им арогантност.
След като законът изключва тези гласове, какъв би бил мотивът да се гласува с бюлетината „ Не подкрепям никого“?
Мотивът да упражниш активно избирателното си право, да пуснеш бюлетина е само един – да покажеш на кого гласуваш доверие да те представлява и управлява в следващите 4 години. Когато доверието е изчерпано, когато в кандидат-депутатските листи са се наредили същите лица, които доведоха България до положението на най-бедната, най-корумпираната, най- несоциалната държава нямаш друг избор, освен да го кажеш открито – чрез бюлетината „ Не подкрепям никого“. Това е акт на смелите и осъзнати българи, на тези които няма как да бъдат купени, които не са и няма да бъдат част от корпоративния вот и които казано по Ботевски не желаят повече да бъдат роби. Те знаят кой люлее „ таз робска люлка“ и са готови да го кажат в лицето му.
И все пак, не става ли дума само за морален акт, който да задоволи нуждите на съвестта ни, но който всъщност обслужва статуквото защото няма никакъв законов ефект и последици?
В основата на закона и правото въобще е морала. Протестите също са морален акт. Представете си, че процентът на гласувалите с „ Не подкрепям никого“ започне да се увеличава и стигне например 30%.Сигурен съм, че един такъв процес ще предизвика законодателни промени – или тези бюлетини ще бъдат включени при определяне на изборния резултат, или ще създадат праг на легитимност на изборите.
Това ли е целта ви?
Осъществяването на една такава цел минава през законодателни предложения. Призовавайки да се гласува с бюлетината „ Не подкрепям никого“ „ Български глас“ всъщност пледира към гражданите да изпълнят конституционно закрепеното си задължение – да гласуват вместо да стоят по домовете си и да критикуват или чакат месия. Това е призив да бъдем смели и активни граждани, да бъдем личности, а не безобидни марионетки, обрулени хора без бъдеще и мечти, безправни роби, които безропотно ще завещаят оковите на децата си. Това е знак, че има начин да покажем , че вече не вярваме на празни обещания, че не сме безсилни и безлични, че сме сила, която може да помете статуквото. Всеки глас „ Не подкрепям никого“ е удар , но и предупреждение, че времето на лъжите, но и на доверието приключи. Това е вид протест, в който участват десетки, а утре може би стотици хиляди. Това е гласът на народ, който е скъсал оковите на страха и отчаянието, изправен народ, който осъзнава силата си.
Интервюто взе Емилиян Кънчев
