Неотложните задачи пред парламента са много. Първата е изграждане на консенсус около управленските приоритети и оттам търсене на устойчиво правителство. Не по-малка задача обаче е законодателната дейност. Има редица важни закони, които до голяма степен определят бъдещето на България и които чакат своето приемане. Това каза президентът Румен Радев по време на консултациите с ПГ на "БСП за България", предаде Novini.bg.
Всички искаме стабилно европейско бъдеще. Голямата задача пред парламента е приемането на бюджета, заяви Радев.
Той посочи, че би искал да чуе виждането на БСП по тези важни въпроси. Как изобщо виждате успешната формула за съставяне на правителство в тази сложна ситуация и докъде бихте стигнали в компромисите.
За нас има четири важни и спешни въпроса за решаване, обяви лидерът на БСП Корнелия Нинова. Първият е борба с инфлацията и увеличаване на доходите. Вторият приоритет са законите по Плана за възстановяване и устойчивост. Третият е съдебна реформа и четвъртият е усилията за приемане на България в Шенген. И четирите теми са възможни единствено през приемане на бюджет, защото имат финансово изражение. Така че каквото и да говорим по тези приоритети, основният е приемане на бюджета, посочи тя.
Нинова се обърна и с критики към държавния глава.
Беше грешка, че миналата година не внесохте бюджет и не го приехме. Защото сега щяхме да имаме спокойствие. Тогава настоявахме за това, но това е минало. Сега на този въпрос има две решения - да се формира трайно мнозинство и редовно правителство, то да си определи приоритетите в него и да го изпълнява. Ако това не се случи, ние очакваме служебният кабинет да внесе бюджет, отбеляза социалистката.
Тя допълни, че ако някой от мандатоносителите покани БСП на разговори за правителство, социалистите ще организират бързо вътрешнопартийно допитване и ще се съобразят с резултатите от него.
По-рано днес Радев прие представители на представители на ПГ на "Възраждане" и на ПГ на ДПС.
Вчера държавният глава започна консултации с представители на парламентарните групи в 49-ото Народно събрание, преди да връчи първия проучвателен мандат за съставяне на правителство. Първи при президента отидоха представители на ПГ на ГЕРБ-СДС и представители на "Продължаваме промяната – Демократична България".
Конституцията на страната не предвижда срок, в който президентът трябва да връчи първите два проучвателни мандата за съставяне на правителство.
Според Конституцията, след края на консултациите президентът връчва първия мандат за съставяне на правителство на кандидата за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група. Той има срок от седем дни, за да предложи състав на Министерски съвет. След изтичането на този срок кандидатът за министър-председател трябва да върне мандата, независимо дали той е изпълнен или не. Ако първият мандат е неуспешен, президентът връчва втория проучвателен мандат на кандидата за министър-председател, излъчен от втората по големина парламентарна група. Той също има 7-дневен срок да го върне изпълнен или неизпълнен.
Ако първите два мандата не са реализирани, държавният глава има едноседмичен срок, в който да връчи третия и последен проучвателен мандат. Президентът извършва възлагане на избрана от него парламентарно представена сила, а не на посочен кандидат. След това проучвателният мандат се възлага на излъчен от парламентарната група кандидат за премиер.
В Конституцията не е записан срок, в който третият мандат трябва да бъде изпълнен или върнат. Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата на парламентарната група за министър-председател. В случай че не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът трябва да разпусне Народно събрание, да назначи служебно правителство и да насрочи нови избори.