Две седмици след призива на президента Румен Радев за запазване на Трети март като национален празник, Инициативен комитет от учени, общественици, интелектуалци създава Движение "Трети март" с тази цел. Президентът Румен Радев анонсира идеята на тържествата на връх Шипка, като обяви Трети март за "червената линия на нашето търпение, която народното движение няма да допусне да бъде заличена". Думите на президента бяха коментирани тогава от наблюдателите като старт на политически проект на Радев.
Депутатът в Европарламента Петър Витанов, който водеше пресконференцията, анонсираща инициативата, отрече тя да е изпълнение на призива на президента. В отговор на въпрос Витанов каза, че президентът Румен Радев не е част от инициативата. Идеята им не била да правят политическа партия, а да зададат въпроса дали българският народ иска да смени националния си празник. Сред инициаторите обаче той изреди имена и на хора, които подкрепиха Румен Радев за президент втори мандат - Весела Лечева, проф. Искра Баева, проф. Александър Маринов, Велислава Дърева.
"Имаме готовност да поставим този въпрос на всенародно допитване чрез референдум" - заяви Витанов. Сред инициаторите са проф.Искра Баева, ексминистърът на спорта Весела Лечева, Георги Кадиев, проф. Валери Стефанов,доц. Валери Жаблянов, боксьорът Тервел Пулев, журналистът Явор Дачков, кметът на Калофер Румен Стоянов, който подкрепи идеята от името на Национално сдружение на кметовете на кметства, на окето бил председател.
Юристът Явор Нотев, бивш зам.-председател на Народното събрание, обясни, че целта на движението е да се съберат 400 000 легитимни подписа, за да може да се проведе референдум.
Българското общество всякога е било разделено по темата за националния празник, но разделението ескалира след като в края на юли след ГЕРБ-СДС, "Продължаваме промяната-Демократична България" и ДПС записаха в проекта за промени на конституцията 24 май да замени Трети март като национален празник.
Трети март никога не е бил национален празник до 1990 г., а само официален
- това потвърди проф. Искра Баева в отговор на въпрос на "Дневник", който се наложи да бъде зададен поради хаотичната употреба от говорещите на понятията "национален" и "официален празник". Акад. Юхновски дори изтъкна любопитен мотив за значението на Трети март, като този например, че е бил най-тържествено честван по време на Втората световна война от "профашистката организация "Бранник", която приемала поздравленията на премиера Богдан Филов на този ден; и как "фашисткият вестник "Зора" отразявал тържествата, на които присъствал дори военният аташе на нацистка Германия, "въпреки войната между двете държави". Академик Юхновски пропуска факта, че архивните снимки показват присъствие на висшето държавно и военно ръководство на всички официални празници - от Деня на детето и Деня на будителите до Деня на храбростта и 24 май , един от които е бил Трети март.
"Празнуването на Трети март е било кауза, неприкосновено нещо, защото и в обстоятелствата на Втората световна война, когато България принадлежи на губещ съюз, въпреки това, този съюз, насочен директно срещу Русия, обществеността, започвайки от царя, завършвайки с учениците, намериха сили да празнуват тържествено деня на България", заяви още акад. Юхновски.
Обединени сме от каузата да защитим Трети март като национален празник, защото е кулминация на петвековна борба за освобождение, линията между оковите и свободата, и защото не бива да се подменя историята, това беше лайтмотивът в изявленията на инициаторите на Движение "Трети март". Без да посочи никой от говорещите как се подменя историята с предложение Трети март да остане официален празник, какъвто е бил винаги.
"Никога не би ми хрумнало да говоря за референдум за Трети март, защото това е бил най-нормалният празник. Трети март не е празник на руската империя, на Александър Втори, а плод на усилията на българите", заяви проф. Искра Баева.
Чуха се дори твърдения, че се оскърбявала паметта на Ботев и Левски с идеята за промяна на националния празник; че датата Трети март е свещена и ще остане такава не сред 140, а след 1400 години; че предложението за промяна "на сглобката е вид семейно насилие"; че не бива конюнктурно да се правят промени... Не се чу въобще, че Трети март е обявен за национален празник едва през 1990 г. с указ на тогавашния президент Петър Младенов по чисто конюнктурни причини.