Въпреки семейните проблеми, които белязаха последните години от живота й, Нейно величество Елизабет II се срещна със своя Създател в мир и без съжаление, според старшия църковен служител, който беше с нея в Балморал само дни преди да почине.
Преподобният д-р Иън Грийншийлдс, тогава модератор на Общото събрание на Шотландската църква, прекара няколко дни в замъка миналото лято като гост на кралицата, каквато беше традицията.
Нейно покойно величество е била крехка, казва той пред Катрин Пепинстър за DailyMail, ала в поредица от разговори на четири очи я намерил умствено проницателна и съзерцателна, заета по-специално с вярата си и тази на баща си Джордж VI.
"Би било нормално един модератор да говори за въпроси на вярата, но аз бях много заинтересован от това колко много тя иска да говори за своите собствени разбирания", спомня си той тази седмица. "Беше нейниян платинен юбилей и тя гледаше назад. Тя имаше забележителна памет. Не съжаляваше и беше много спокойна. Тя също така спомена баща си – Джордж VI – и голямото влияние, което вярата му имаше върху нея."
Д-р Грийншийлдс каза, че е бил изненадан, че посещението му не е било отменено, тъй като е намерил кралица Елизабет по-слаба, отколкото е очаквал.
Кралицата обаче искала той да бъде там и да изнесе проповедта си в църквата Crathie - точно както Нейно Величество беше решена да види Борис Джонсън и Лиз Тръс за предаването на министър-председателя.
Д-р Грийншийлдс обясни, че е бил един от малкото посетители по онова време, тъй като броят им е бил намален от страх да не уморят кралицата.
Имаше само шестима души на вечеря през трите нощи, в които беше там, включително Софи Уесекс (сега херцогиня на Единбург), кралската принцеса и нейния съпруг, командир сър Тимъти Лорънс, Джон Уорън, треньорът на конете на кралицата и мениджър на състезания, и самата кралица.
По време на тези последни вечери кралицата говори за вярата си и продължава да го прави в лични разговори с д-р Грийншийлдс. Любовта й към Шотландия и по-специално към Балморал се е тема на разговор.
"В един момент от нашите разговори тя отиде до прозореца и каза "кой не би искал да е тук". Тя беше на много спокойно, уединено място. Беше в мир."
Д-р Грийншийлдс, който се оттегли от поста си на модератор през май, произнесе проповедта на Службата на благодарността за живота на Елизабет II в катедралата Сейнт Джайлс, Единбург на 11 септември миналата година и присъства на погребението й в Уестминстърското абатство.
"Когато тя почина", продължи д-р Грийншийлдс, "се сетих за майка ми и как тя също беше говорила за вярата си точно преди да умре и че обикновено никога не би го направила. Така че се чудя дали хората, дори подсъзнателно, се готвят за края. Също така много често се случва, когато хората умират, да се появи желание да размишляват за родителите си, както направи кралицата. Тя също така спомена американски религиозен водач, който е имал голямо влияние върху нея и въпреки че не спомена името му – и аз не я прекъснах, за да попитам – аз се чудех дали това е Били Греъм."
"Тя беше просто член, а не на висока позиция, тъй като беше в Църквата на Англия като върховен управител, и по някакъв начин мисля, че това й харесваше."
Вярата на кралица Елизабет е била в основата на нейното 70-годишно управление.
Тя винаги е разглеждала живота и задълженията си като кралица през призмата на своята християнска вяра и изглежда тази вяра е останала непокътната докрай.
Нейната беше силна и по най-добрия възможен начин проста вяра, оформена от посещение в църквата всяка неделя, пеене на химни, Книгата на общите молитви и Библията.
Едно от най-ценните й притежания беше книга с молитви, специално съставена за нея от Джефри Фишър, тогавашният архиепископ на Кентърбъри, за да й помогне да се подготви за коронацията си през 1953 г.
За Елизабет II да бъдеш християнин е нещо повече от лична духовност.
Като монарх тя беше върховен управител на англиканската църква във време, когато Великобритания ставаше все по-светска, а религиозната вярна - все по-разнообразна.
Но тя намери начин да преодолее всяко разделение между Църквата и останалата част от обществото по начин, по който малцина епископи успяват: тя успя да предаде своите вярвания едновременно с убеденост, но без прозелитизъм, особено по време на речите си за Коледа.