Двата петзвездни хотела "Астор Гардън" и "Аквахаус хотел и СПА" в курорта Св. св. Константин и Елена няма да затварят след летния сезон и ще продължат да работят и през зимния сезон. "Това е голямо предизвикателство за нас, защото искаме да развиваме целогодишен туризъм с минерална вода в комплекса", заяви Любомир Стамболийски, търговски директор на "Св. Константин и Елена" АД по време на започналия в курорта Шестнадесети черноморски туристически форум. Двата хотела разполагат с общо 780 стаи и спа центрове с открити и закрити басейни. Стамболийски обясни, че очакват български, румънски и други чужди туристи през зимния сезон. В момента в двата хотела има много германски, румънски, полски и български туристи.
"Аквахаус хотел и СПА" става част от международната хотелска верига за медикъл и здравен туризъм Ensana, която ще даде по-голяма видимост на курорта на международните пазари. В тази връзка ще може да се промотира на повече европейски пазари, арабските страни и Израел.
Аквахаус хотел и СПА е до брега на морето
"Залагаме на развитието на качеството и поддържането на нашите кадри, които ще работят вече целогодишно", отбеляза Стамболийски. В хотелите освен българи, работят и доста украинци и други чужденци. Другата новост е, че мениджмънтът на двата петзвездни хотела се отказва от ол инклузива и преминават на half bord (закуска и вечеря).
Курортът Св. св. Константин и Елена тази година навърши 115 години, който е най-старият и първият черноморски комплекс в България. Изпълнителният директор на "Св. Константин и Елена" АД Елена Косева получи корабен щурвал с камбанка за годишнината от председателите на Варненската туристическа камара Людмила Ненкова и проф. Стоян Маринов.
Курортен комплекс Св. св. Константин и Елена е най-старият български курорт на Черно море. В периода от 1957 до 1992 г. носи името „Дружба“. Намира се на 10 км североизточно от центъра на Варна и на 6 км от края на Варна. Сега курортът носи името на манастира „Св. св. Константин и Елена“, който се намира в района от XIV – XVI век. Оттогава до днешно време се е запазила само една малка църква, наполовина вкопана в земята. В манастира се е произвеждало прочутото вино „Калугерско шушукане“. Тази забележителност и красивата природа привличат населението още преди Освобождението като място за отдих. Някои от по-богатите варненци си построяват наоколо летни вили, а други са имали запазени стаи в манастира. Наемали файтон за 5 – 6 лева тогавашни пари в двете посоки и идвали тук на почивка.
След Освобождението почиващите се увеличават и ги настаняват в стопанските сгради на манастира. Макар че спят на сламени дюшеци и се налага да си носят спално бельо и съдове за хранене и готвене, броят им продължава да нараства. Затова към 1897 г. градската община на Варна започва застрояване на местността около манастира и тя постепенно се превръща в курорт.
През 1905 г. започва строеж на първия морски санаториум в България – за деца болни от костно-ставна туберкулоза по инициатива на българската царица Елеонора (втората съпруга на цар Фердинанд) и с активното съдействие на д-р Параскев Стоянов – новият старши лекар и управител на Мариинската болница, Варна. Той въвежда първи в България морелечението, слънцелечението и калолечението. Използва лечебна морска кал, с което поставя началото на научното калолечение в страната.
Първият почивен дом е построен през 1908 година. Надстрояват 2 етажа върху една от старите манастирски сгради с името хотел „Прага“, заради първите приети чужденци – чехи. После се посещава и от поляци и германци. През 1913 – 1918 г. е засадена малка борова гора със семена от черен бор, донесени от Франция, а край морето – явор, липа, топола, див кестен. Залесени са много декоративни растения. Оформени са алеи и цветни градинки.
През март 1925 година Община Варна взима решение за строителство на почивни станции в курорта, на пристанище и осигуряване на евтин превоз. В началото на 30-те години на ХХ век започва строителството на първата почивна и гроздолечебна станция, която има 140 стаи с изглед към морето. Открита е на 10 септември 1933 г., но в началото на Втората световна война е закрита.
Курортът Св. св. Константин и Елена има 7 горещи минерални извора с дълбочини между 1800 и 2000 метра с общ дебит 175 л/секунда и температура на водата от 40 до 60 градуса. Целогодишно в Св. св. Константин и Елена работят множество басейни и съоръжения с минерална вода.
Мирослав Иванов, Св. св. Константин и Елена