Подуправителят на БНБ Петър Чобанов коментира по време на годишната конференция на "Капитал" "Банките и бизнесът", че ако инфлацията продължи да се успокоява, както се вижда през последните 5 месеца, датата 1 януари 2025 г. е реалистична за влизането на България в еврозоната.
Подчерта, че 2024 г. е много важна за подготовката за влизане в еврозоната. "Засега не можем да отговорим само на критерия за инфлацията, но ако продължи спадът...ще се приближим и при определени условия е възможно да изпълним критерия и 2025 г. да стане реалистична. Но продължава подготовката и тя си има също своята цена", допълни Чобанов.
Определи банковата и платежната инфраструктура като готови във висока степен за интегриране в еврозоната, като посочи, че работата по тази линия ще продължи и догодина.
Той посочи, че инфлацията през последните 5 месеца спада с по половин процентен пункт. Даде пример със ситуацията в Европа, където през ноември този показател спада до 2.4%, а има дори държави като Белгия, където вече се наблюдава дефлация. "Може би сме вече в края на цикъла на повишаване на лихвените проценти от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ). Ако продължат тези процеси и няма допълнителни шокове. Това означава най-вероятно че за известен период от време които за известно време ще се намираме на нивото на основните лихви на ЕЦБ каквито ги наблюдаваме в момента", коментира той.
Това означава, добави той, че прозорецът, в който нормално при подобно рязко повишаване на основните лихви има и увеличаване на лихвения спред - тоест банките печелят повече. "Но когато стигне нивото, което може би вече сме достигали и следва известен период на задържане на достигнатите нива, банките трябва да повишат или поддържат по-високи нива на ефективност", посочи Чобанов.
Мисля, че като регулатор и бизнес ще успеем да се справим с тези предизвикателства - да не допуснем повтаряне на периоди от миналото на рязко увеличаване на дела на лошите кредити.
Напомни, че за целта БНБ действа проактивно, като е повишила изискваните минимални задължителни резерви на банките, както и капиталовите изисквания.
Анализира, че страната се намира все още в динамична среда, податлива на шокове. "Надяваме се, че голяма част от тях са вече зад гърба ни и се надяваме да продължим да доказваме, че българската икономика е гъвкава, адаптивна, може да бъде още по-адаптивна и да даде добри финансови и икономически резултати", допълни Чобанов.
Изреди кризите от най-близкото минало, които поставиха редица предизвикателства пред БНБ и пред банковия сектор: пандемията, резкия скок на енергийните цени, войната в Украйна. Посочи, че последното е задълбочило тенденцията на разделянето на света на икономически блокове, но и че това е създало възможности за българската икономика да продължи да е гъвкава и адаптивна и да намери мястото си във веригите на доставки на общоевропейско ниво.
Определи като възможна прогнозата на българските институции за икономическия растеж през следващата година, който е по-оптимистичен в сравнение с тази на международни организации, "при съблюдаване и справяне с рисковете, които могат да се наблюдават през следващите периоди".