Празникът е в чест на Св. свещеномъченик Власий, когото църквата почита на 11-ти февруари. В народния календар празникът е Власовден. Власи Севастийски е посечен заради Христа в 312 г., покровител е на домашните животни.
Свети Влас бил лечител и епископ на Себастея, Малка Армения, днешна Турция. Според житието му, той е умъртвен, след като е измъчван с побой, с железен гребен и накрая обезглавен. Известен е като Сан Биаджо в Италия и Сан Блас в Испания.
В иконографията Свети Влас често е изобразяван с един от инструментите при умъртвяването му – железният гребен. Той е лекувал заболявания, свързани с гърлото при деца и животни, извършвайки и много чудеса
Според народните вярвания Власий се приема за наследник на древнославянския бог Волос – бог на животните, лова, търговията и горите. За дедите ни той е бил само покровител и избавител на домашните животни и най-вече на впрегнатия добитък от болестта „влас“ и изцеряването им от рани.
Затова се смята, че днешният празник е в чест на впрегнатия добитък, за здраве на воловете, за да не заболяват от „влас“. Когато сутрин извеждали добитъка на водопой, стопаните слагали на рогата им специални обредни хлябове. След това ги наквасвали с вода и давали първо на воловете. После от същия хляб раздавали на минаващите хора и ги благославяли.
На този ден строгата забрана била да не се впрягат животните за работа, защото, според легендата, те разпасвали деветте колана, с които били опасани. Неспазването на забраната означавало болест или смърт за животното.
На много места празнуват земеделците, за да не ловят „влас“ нивите, т. е да не излизат стръковете без клас. Празнуват и овчарите, за да не се раждат агнетата с груба вълна, т. е „власати“.
От стопанството традицията се пренася и в домакинството, където жените не трябвало да месят, за да не „власява“ брашното и да не предат, за да не пада „влас“ в техните очи и на децата им. В този ден не се върши никаква „власата“ работа.
Власовден именници: Влас, Власи, Власка, Власена, Власенка
