Пациентите диагностицирани с хронично бъбречно заболяване (ХБЗ), са изложени на до 14 пъти по-голям риск от смърт от сърдечносъдов инцидент. Опасността да получат инсулт или инфаркт е 6 пъти по-голяма от това да развият бъбречна недостатъчност. Това стана ясно по време на семинар за журналисти – „Болен бъбрек – болно сърце“, организиран от АстраЗенека България по повод предстоящия Световен ден за борба с бъбречните заболявания.
„ХБЗ е тясно свързано със сърдечносъдовите заболявания и със захарния диабет. 63% от пациентите с ХБЗ страдат от сърдечносъдово заболяване. Ако човек развие диабет, опасността от увреда на бъбреците и сърцето е много голяма. И обратното – в много от случаите пациентите с увредени бъбреци имат висока кръвна захар и сърдечни проблеми. Това е порочен кръг, от който трудно се излиза. Едното заболяване много често влошава другото", обясни д-р Диляна Николова, началник на отделение по нефрология към Клиника по вътрешни болести „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“.
Ето защо пациентите с диабет, високо кръвно, сърдечносъдови заболявания трябва да проследяват редовно здравето на бъбреците си. Това се прави с две достъпни изследвания – серумен креатинин (и изчисляване на скорост на гломерулна филтрация – eGFR) и албумин в урината. Препоръката е пациентите да ги правят поне един път в годината и при стойности извън референтните задължително да се консултират с нефролог. Нефрологът може да изпише съвременно лечение, което да забави прогресията на ХБЗ, да отложи диализата с години и да намали значително риска от смърт.
Бъбрекът страда тихо. В първите етапи на ХБЗ често няма симптоми и единственият начин човек да установи дали бъбреците му работят правилно е чрез редовни профилактични прегледи.“Според сега действащите здравни норми, българите могат безплатно да изследват креатинин и албумин веднъж на 5 години, което е крайно недостатъчно. Изследванията за бъбречно здраве трябва да се правят поне 1 път в годината. Особено важно е да се промени регулацията, така че хората с диабет, сърдечносъдови заболявания, високо кръвно налягане да получават редовно изследване на серумен креатинин и албумин в урината. Когато тези показатели не са в норма, наложителна е консултация с нефролог“, разказа Христина Николова, председател на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания (АПБЗ).
Христина Николова сподели, че предстои стартирането на Национална образователна програма за ХБЗ, която АПБЗ ще разгърне в българските болници.
„Обезпокоително е, че всеки 5-ти хоспитализиран пациент у нас има данни за намалена бъбречна функция. Важно е да образоваме пациентите за бъбречното им здраве, да ги мотивираме редовно да изследват бъбречните си показатели и да се консултират с нефролог. Това може да спаси живота им“, допълни тя.
Хроничното бъбречно заболяване засяга около 10% от възрастните хора по света, но според експерти в България този процент е по-висок.
Хроничното бъбречно заболяване преминава през 5 стадия. Нелекувано то може да доведе до развитие на бъбречна недостатъчност или състояние, при което бъбреците работят под 15% от капацитета си. В този случай единственият изход за болния е диализа или трансплантация. Ако заболяването е открито рано и е назначено подходящо лечение и хранителен режим ранните етапи могат да бъдат обратими.
Симптомите на ХБЗ могат да бъдат суха и сърбяща кожа, по-често уриниране, оток около очите, подути крака и глезени, мускулни крампи, проблеми със съня и концентрацията, липса на апетит и умора.Основните рискови фактори, които могат да провокират появата на ХБЗ, са диабет, високо кръвно налягане, фамилна обремененост. С напредване на възрастта опасността от появата на бъбречни проблеми се увеличава.
"Най-добрият начин да запазим бъбреците си здрави е като поддържаме кръвното си налягане и холестерола в норма, спазваме подходящ хранителен режим и спортуваме достатъчно, не пушим. Хората с диабет трябва внимателно да следят нивата на своята кръвна захар и да я поддържат в норма, а тези, които вече са диагностицирани с ХБЗ, да спазват стриктно терапията си", допълни д-р Николова.
