Затворен в студени, бетонни килии и често сам с книгите си - през последните месеци от живота си руският опозиционер Алексей Навални търси утеха в писмата, които пише.
„Никой не може да разбере руския затворнически живот, без да е бил тук", казва той в едно от тях на свой познат през август. След това с типичното си чувство за хумор добавя: „Но няма нужда да бъдеш тук".
„Ако им се каже да те удушат в килията ти, ще го направят"
„Ако им кажат да те нахранят с хайвер утре, те ще те нахранят с хайвер. Ако им се каже да те удушат в килията ти, ще те удушат", пише още критикът на Кремъл. Много детайли от последните месеци от живота на Навални, от обстоятелствата около смъртта му, която руските власти обявиха в петък, дори местонахождението на тялото му, остават неизвестни.
The New York Times прави опит да представи как са преминавали последните дни от живота на Навални. Екипът на изданието събира части от писмата и последните му изявления и разговаря с някои от близките му.
Писмата разкриват дълбочината на амбицията, решителността и любопитството на един лидер, който подклажда опозицията срещу руския президент Владимир Путин. Според привържениците на Навални, той ще продължи да живее като обединяващ символ на тяхната съпротива.
Борба да остане свързан с външния свят
В писмата му личи неговата борба да остане свързан с външния свят.
Дори когато бруталните условия в затвора се отразяват на тялото му, тъй като на Навални често е отказвано медицинско и зъболекарско лечение, той не губи яснотата на ума си.
В споделянията си до приятели Навални казва, че за една година е прочел 44 книги на английски език и че методично се подготвя за бъдещето – прецизира дневния си ред, изучава политически мемоари, спори с журналисти, раздава кариерни съвети на приятели и дава мнение за публикации в социалните мрежи.
В публичните си съобщения 47-годишният Навални нарича престоя си в затвора „космическо пътуване". До миналата есен той е изключително сам - принуден е да прекарва голяма част от времето си в изолация.
Сканирани копия на отговорите му – след редакция
Алексей Навални изпраща стотици ръкописни писма, благодарение на интересната дигитализация на руската затворническа система - кратък изблик на либералната реформа в средата на 24-годишното управление на Путин. Чрез онлайн платформа хората пишат до Навални за 40 цента на страница и получават сканирани копия от отговорите му - обикновено седмица или две след като той ги е изпратил и след като са преминали през цензура.
Стъклената витрина в затвора е покрита с фолио
Навални комуникира с външния свят и чрез своите адвокати. Те често отиват на срещите с документи, които разполагат пред стъклената витрина, която ги разделя, защото им е забранено да ги представят. В един момент през 2022 г. критикът на Кремъл съобщава, че служители на затвора са покрили прозореца с фолио.
Критикът на Кремъл остава и без трима от защитниците си, които са арестувани за участие в „екстремистка група".
Обвинения в съда: Вие сте луди
Явяването на Навални в съда също му дава възможност да покаже своето презрение към системата. Миналия юли, в края на процес, който завършва с още една 19-годишна присъда, той казва на съдията и служителите в съдебната зала, че са луди.
„Имате един живот, даден от Бога, и ето за какво избирате да го използвате?", заявява Навални според текста на речта, публикуван от неговия екип.
Борба за повече време, в което да яде отвратителния хляб, който му се предлага
В едно от последните си изслушвания, чрез видеовръзка през януари, той се застъпва за правото на по-дълги паузи за хранене, за да може спокойно да консумира „две чаши вряща вода и две парчета отвратителен хляб", на които има право.
Жалбата му е отхвърлена. Пред приятелите си той споделя, че предпочита дюнери и фалафели в Берлин и проявява интерес към индийската храна, която са опитали в Ню Йорк.
Съдът отхвърля и жалбата му относно изолираните наказателни килии в неговия затвор, в които Навални прекарва около 300 дни.
„Искам да имам 10 книги в килията си"
Килиите обикновено са студени, влажни и лошо вентилирани бетонни пространства с размери 2 на 10 метра. На затворниците, които трябва да прекарват време в тези килии, е разрешена само една книга.
„Искам да имам 10 книги в килията си", заявява Навални пред съда. Книгите изглежда са били в центъра на живота в затвора до смъртта му.
В писмо, изпратено от Навални до приятел приз април 2020 г., той споделя, че предпочита да чете 10 книги едновременно и да превключва между тях. Допълва, че е започнал да обича мемоарите. „По някаква причина винаги съм ги презирал. Но всъщност са невероятни", казва той.
В писмата си той препоръчва и книги за излежаване на присъди. В килията си той чете и „Един ден от живота на Иван Денисович" – силен роман на Александър Солженицин за сталинския ГУЛАГ. След като оцелява след гладна стачка и прекарва месеци в състояние „искам да ям", Навални казва, че едва сега е започнал да разбира покварата на трудовите лагери от съветската епоха.
Кампанията на Тръмп изглежда „наистина страшна"
През декември 2023 г. Навални разсъждава за американската политика. До своя приятел - руския фотограф Евгений Фелдман, Алексей Навални пише, че предизборната програма на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп изглежда „наистина страшна".
„Тръмп ще стане президент, ако здравето на президента Байдън се влоши. Това не засяга ли демократите", пише опозиционерът. Той завършва с: „Моля, назовете един настоящ политик, на когото се възхищавате".
Три дни след като изпраща това писмо, руският опозиционер изчезва.
По време на трескаво 20-дневно издирване, съюзниците на Навални в изгнание казват, че са изпратили повече от 600 искания до затворите и други правителствени агенции.
„Аз съм вашият Дядо Коледа". На 25 декември говорителката на Навални съобщава, че той е бил открит в отдалечен арктически затвор, известен като "Полярният вълк".
„Аз съм вашият нов Дядо Коледа", пише Навални в социалните медии на следващия ден, след като адвокатът му го посещава.
„Не казвам „Хо-хо-хо", но казвам „О-о-о", когато гледам през прозореца, където е нощ, после вечер и после пак нощ", допълва той. Става ясно, че Кремъл възнамерява да накара Навални да млъкне
Навални коментира в публикацията, че е достигнал Арктика по обиколен маршрут през Уралските планини. Там той попада в новия си затвор, който е класифициран като съоръжение с по-тежък „специален режим".
Дори по време на това пътуване Навални чете книги. В новата затворническа библиотека е принуден да избира от класиците Толстой, Достоевски или Чехов. В новия затвор той губи услугата за електронно изпращане на писма. Става ясно, че Кремъл възнамерява да накара Навални да млъкне. Майката на Навални - Людмила Навална лети за Арктика след съобщението за смъртта му. В събота получава официално известие, че той е починал в 14:17 часа предишния ден. Приятелите и близките на Навални са сигурни, че неговите послания ще продължат да живеят дори и чрез писмата му от затвора, предава bTV. В едно от тях той коментира, че Южна Корея и Тайван са успели да направят прехода от диктатура към демокрация - тогава може би Русия също би могла. „Надежда. Нямам проблем с това", казва Навални.
„Продължавайте да пишете! А.", заявява още критикът на Кремъл.
