След девет нови месеца на стабилно, отговорно и до голяма степен прозрачно управление, България отново изпадна в познатото състояние на политическа несигурност. Причината е оставката на премиера Николай Денков според условията на ротационното коалиционно споразумение, което го издигна на поста миналата година, за да освободи място за лидер от друг представител на управляващото мнозинство.
Българите, усетили стабилността, осигурена от техния спокоен премиер, с униние констатират, че неговата част от премиерството е към своя край. „Той наистина доказа, че можем да променим – тук и в Европа", ми сподели по телефона опозиционер в София.
Денков, неизменно любезен, винаги е изглеждал като необичайна фигура за този пост. Нищо в по-ранния му живот или кариера не предполагаше бъдеще като ръководител на правителството на страната му. Член на Българската академия на науките, той в продължение на десетилетия е изключително изявен учен, публикувал стотици статии в реномирани списания и работил с водещи корпорации в Европа и Азия.
Но както бързо открих, когато го срещнах миналата година, поведението му може да бъде подвеждащо. Зад спокойния, спретнат образ на българския премиер се крие мъж със стоманена решителност.
Миналия юни, когато Денков стана министър-председател, България току-що беше излязла от политическа криза след пет неуспешни изборни кампании за две години. Това беше неудобство за член на ЕС и НАТО с аспирации да се присъедини към Шенгенското пространство и еврозоната.
За по-малко от година Денков успя да поведе реформи за борба с корупцията – проблемът, който свали предишните правителства. България все още е далеч от свободата от корупцията, но предприе значителни стъпки, които само преди няколко години изглеждаха невъзможни. Те варират от конституционни промени до нови закони, насочени срещу корупцията.
Съотношението дълг/БВП на България е второто най-ниско в Европа. Страната наскоро получи достъп до Шенгенското пространство (по въздух и море) и изглежда готова да въведе еврото до 2025 г. Това е повече, отколкото повечето политици постигат за цял мандат.
Денков обаче също изигра решаваща – макар и недооценена – роля в конфликта в Украйна.
Още в началото на войната украинската армия, която силно разчита на стандартни съветски боеприпаси, се обърна към България, която тогава посрещна нуждата дискретно. Но опозиционната обстановка у дома, която се засилваше бързо, беше усложнена от външната агресия.
Дни след възкачването на Денков на поста, складове за боеприпаси в Карнобат, в югоизточната част на България, експлодираха. Щеше да е удобно Украйна да бъде изоставена.
Историята на България е силно преплетена с тази на Русия: катедралата Александър Невски в София почита средновековен руски княз и руските войници, загинали при освобождаването на България от османците. Българският парламент минава през улица, кръстена на друг руски благородник, и голяма част от българското население – една трета, може би дори половината – е проруски настроено.
Въпреки това Денков беше категоричен, че България трябва да отстоява суверенитета на своя европейски съсед. Седмици след експлозията в Карнобат България обяви, че изпраща тежка военна техника, включително 100 бронетранспортьора, в Украйна.
Политиката засега измества фокуса върху работата на управлението. Ако условията в коалицията се спазят, следващият премиер вероятно ще бъде вицето на Денков Мария Габриел, бивш евродепутат и еврокомисар.
Денков постави 500 задачи, които трябва да бъдат изпълнени през първите 16 месеца на правителството. Проблемът е, че дясноцентристката партия на Габриел, ГЕРБ, е опетнена от сериозни обвинения в корупция. Могат ли обикновените хора да се доверят, че ще продължи по пътя на антикорупцията, поведен от премиера?
Денков, който познава Габриел „от години", предположи, че би било несправедливо да съди за човек, прекарал по-голямата част от последното десетилетие в Брюксел, по предполагаемите злоупотреби на ръководството на нейната партия в България.
„Когато я срещнах тук", каза той, „имах усещането, че тя е честен и всеотдаен човек, който иска да следва същия дневен ред". Денков беше "предпазлив оптимист" за Габриел.
Но какво ще стане, ако тя се отклони от уговорения път? „Единствената причина да имаме тази структура днес, е да можем да тласнем страната в правилната посока", ми каза Денков. Ако новият премиер се отклони от споделения ангажимент, предупреди той, „ще се оттеглим и правителството ще се разпадне".
В София се говори, че ГЕРБ се съпротивлява на исканията на депутатите Денков да бъде посочен като следващия външен министър на България. Такава договореност би осигурила известна приемственост в отношенията със съюзниците и би била в полза на България. Но предвид ангажимента на Денков към принципите, на които е изкована коалицията, може би не е изненадващо, че партията, която идва на власт, не го иска в кабинета.
Преди години Денков казал на майка си, че влиза в политиката. Тя го посъветвала да помисли отново. „Това е неблагодарна професия", казала му тя.
Поне засега обаче много българи са благодарни, че Денков направи този преход.
