"Думите на белокожия лекар са се запечатали в съзнанието ми", споделя Лиз* пред германската обществена медия АРД. "Най-добре да се съгласиш да абортираш. Защото ние така или иначе ще ти вземем бебето", казал навремето лекарят. Лиз, която произхожда от коренното население на Канада и тогава била само на 17 години, изобщо не посмяла да възрази.
Това било в края на 1970-те години. Лиз трябвало да отиде в "Индианската клиника" в Онтарио, Канада - здравно заведение, в което третирали хора от коренното население с цел "да се пригодят" към тъй наречената цивилизация. В тази клиника била произнесена и присъдата над Лиз: че като самотна майка не била в състояние да се грижи за още едно дете. Ето защо лекарят решил да я подложи на стерилизация.
И днес продължават да стерилизират жени по принуда
Лиз добре помни как лекарят уж ѝ обяснявал какво ще се случи, но тя така и не разбрала и се съгласила само заради натиска, упражнен над нея. Едва години по-късно осъзнала, че тя изобщо не е изолиран случай. От 1920-те години нататък десетки хиляди жени от коренното канадско население били стерилизирани против волята им - и в съзвучие с тогавашното евгенично законодателство, разказва репортерката на АРД Анте Пасенхайм.
"Това законодателство вече е отменено, но такива неща се случват и днес", казва Ивон Бойър, която е сенаторка в Конгреса в Отава и също произхожда от коренното население.
Тя всекидневно получава оплаквания от жени, които са били подложени на принудителна стерилизация. Бройър, която е първата сенаторка от коренното население, излъчена от провинция Онтарио, твърди, че от 1970 година насам принудително са били стерилизирани поне 12 000 жени.
"Много жени са принуждавани към тази стъпка още преди да са родили дете. Социалните работници и медиците решават дали съответната жена е в състояние да се грижи за свое дете или не", обяснява сенаторката. Навремето тя е работила като санитарка и има дългогодишен опит с проявите на расизъм в канадската здравна система. После завършила право, за да може да се бори срещу това явление и веднага започнала да събира информация.
Когато сигналите достигнали до правозащитниците в ООН, те веднага поискали съответно разследване. Защото Женевските конвенции определят насилственото стерилизиране като престъпление срещу човечеството, като форма на геноцид. Под ръководството на сенаторката през 2022 година е изготвен доклад, а в изслушването със своята история навремето се включва и Лиз.
Лиз е общински служител и работи в резервата "Форт Уилям Фърст Нейшън", който е заобиколен от гори и един езерен залив. Сега в караваната си тя отново внимателно слуша записа от изслушването на мобилен телефон. Дишането ѝ се учестява от чутото. Тя рядко е посмявала да говори за случилото се, не го е разказала дори на дъщеря си, която родила на 16-годишна възраст. "Срамувах се", признава Лиз.
В Сената говори и друга жена със същата съдбата. Силвия Тюканоу била стерилизирана принудително, когато била на 29 години. В клиниката тя родила момче, но веднага след раждането я подготвили за процедурата и я вързали на една носилка. "Изпитвах панически страх и плачех. Трудно си поемах дъх, защото главата ми висеше назад, по-ниско от тялото", разказва Силвия. И добавя, че по едно време ѝ замирисало на обгорена плът и чула лекаря да казва: "Готово, всичко вече е прекъснато." Говорел за нейните маточни тръби.
След изслушването в Сената много жени решават да прекратят мълчанието си по темата. А сенаторката Ивон Бойър се е нагърбила със задачата да разкрива подобни случаи на принудителна стерилизация, за да се прекрати веднъж завинаги тази ужасяваща практика, а жертвите ѝ да бъдат обезщетени. Но пътят дотам е дълъг: според канадските закони принудителната стерилизация засега дори не е наказуема. Първата крачка е да се приеме съответен закон, казва Бойър. "Той не може да лекува, но затова пък ще предотвратява. Защото всеки ще се замисли дали да стерилизира насилствено една жена, ако заради това го вкарат за 14 години в затвора", казва тя.
Колко точно жени са стерилизирани в Канада?
Сенатската комисия настоява да бъде създаден национален съвет, който да разследва случаите в цялата страна. Ивон Бойър казва, че в северната част на Канада още не са провеждани такива разследвания: "Знаем, че 25 процента от тамошните жени от коренното население са били стерилизирани. Докарвали ги с кораби на юг, извършвали масови стерилизации, после ги връщали обратно", разказва тя. Нужни са обаче точни числа за съдбите на жените от коренното население, което представлява 5% от общо 40-те милиона канадци.
В момента в различни канадски провинции са внесени поне 5 колективни иска, в които жените атакуват както медиците, така и управляващите. Самото правителство вече отдели милиони долари в подкрепа на жертвите на принудителна стерилизация. Финансират се и програми за по-добър достъп на коренните жени до медицински грижи, включително и акушерски.
Жените трябва да си върнат доверието в здравеопазването, казва Лин Грулкс, която е начело на най-голямата женска организация на коренното население в Канада. "Трябваше да минат столетия, за да достигнем днешното равнище, за да се промени старото мислене. Трябва да започнем от образованието и възпитанието, за да могат нашите деца да надмогнат тази системна дискриминация", казва тя пред АРД.
*Името е променено
Автор: Анте Пасенхайм ARD
