Централните банки са изправени пред растящ политически натиск да намалят лихвените проценти, написа управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева в официалния блог на институцията.
Публикацията на Георгиева идва в ключова за паричната политика седмица, която започна с историческото решение на Японската централна банка да премахне отрицателните лихви.
Според Кристалина Георгиева „нарастват призивите за намаляване на лихвените проценти, дори и преждевременно, и те вероятно ще се засилят, тъй като половината от населението на света гласува тази година”.
Снощи Федералният резерв в САЩ остави без промяна водещите си лихви в диапазона 5,25 – 5,50% - равнище, на което са от юли миналата година. Въпреки това, управителят му Джером Пауел изрази решителност още преди края на настоящата година да има спад на лихвите.
В Лондон Централната банка остави лихвите непроменени. Швейцарската централна банка ги намали изненадващо с 25 базисни пункта до 1,5%, като по този начин, отбелязва Ройтерс, става първата голяма банка, която изоставя по-строгата парична политика.
В Турция, където преди преизбирането на Реджеп Ердоган за президент Централната банка се „бореше” с инфлацията с ниски лихви, а след началото на новия му мандат обърна курса на лихвената политика, се стигна до ръст от 5 процентни пункта до 50% - решение, оправдано от инфлацията, която е близо 70 на сто.
В Полша централният банкер Адам Глапински е заплашен от съд, защото според правителството на Доналд Туск е подвел финансовото министерство преди парламентарния вот с програма за изкупуване на облигации с цел стимулиране на икономиката.
