290 милиона православни се готвят за дългия празничен уикенд, но през май
Църковните камбани тържествено ще зазвънят в 87 държави по света тази неделя, когато близо 2,1 млрд. католици и протестанти отбелязват най-големия християнски празник.
За Великден работещите в тези държави получават два допълнителни почивни дни - петък и понеделник. Много хора се възползват от дългия уикенд и пътуват.
Великден се почита в държави на различни континенти - от САЩ и Мексико през много страни в Западна Европа и чак до Филипините. Близо
70 млн. души отбелязват празника и в Африка
В Европа знакова за католическия свят е Италия.
Традиционно в 10 часа сутринта във великденската неделя папата се появява на емблематичното за католиците място - площад “Свети Петър” във Ватикана, където всяка година Франциск изнася литургия на украсена с цветя тераса. А на обед дава годишната великденска благословия urbi et orbi от централния балкон на базиликата “Свети Петър”.
Тази година католическият и православният Великден се разминават с повече от месец. Пет седмици по-късно - на 5 май, Христовото възкресение ще бъде почетено и от православния свят. Към него принадлежат едва 2% от християните, или около 290 млн. души. Тогава освен в България празникът ще бъде отбелязан в съседна Гърция, Северна Македония, Румъния, а също и в Кипър, Ливан, Русия и Украйна. Една от разликите е, че православните народи спазват ритуала да се чукат с яйца, а при католиците има надпревара с търкаляне на боядисани яйца.
Датата на Великден се изменя всяка година, а западните и източните християни рядко празнуват заедно. Това е ставало последно през 2017 г. и предстои отново през 2025 г. Разминаването с близо 40 дни се получава, защото православните църкви се водят по Юлианския календар, създаден от римския император Юлий Цезар през 45 г. пр. н. е. По него 1 година е времето, необходимо на Слънцето да обиколи Земята.
Католиците и протестантите пък се водят по
Григорианския календар, създаден от папа Григорий през 1582 г., за да коригира някои от проблемите в Юлианския, след като астрономията става по-точна. Великобритания преминава към Григорианския календар през 1752 г.
Това не е единствената особеност, по която се определя датата на празника. Всъщност западните и източните християни разбират различно как да следват датите на библейските събития, след които се стига до Възкресение Христово.
В източноправославната църква е важно да няма разминаване със събитията в Библията. Затова Великден трябва да се случи след еврейския празник Пасха - както в историята за Великден Исус празнува Пасха преди смъртта си.
Юдейският празник се определя от датата на първото пълнолуние след пролетното равноденствие през март, независимо какъв ден се пада. Никейският събор през 325 г. решава, че Великден винаги ще се празнува в неделята след Пасха. Там се фиксира също, че пролетното равноденствие е на 21 март.
Ако равноденствието се падне в събота, най-ранната възможна дата за Възкресение е 22 март - неделя. Ако пълнолунието е било на 20 март, т.е. преди равноденствието, следващото трябва да е след 29 дни - на 18 април, когато ще се празнува Пасха. А Великден остава в следващата неделя.
