Европейският съюз е насочил 118 млрд. евро за овладяването на климатичната криза между 2021 и 2027 г. Това е близо една трета от всичките 392 млрд. евро, отделени от бюджета на блока за политиката на сближаване за същия период. Средствата пък формират една трета от целия портфейл на съюза за 7-годишния период.
Признавайки неотложната необходимост от постигане на целите на Европа по отношение на изменението на климата, ЕС инвестира все по-сериозна част от цялостния си бюджет за политиката на сближаване в регионални проекти, чиято цел е да намалят емисиите и да подпомогнат държавите, бизнеса и хората да се адаптират към съвременната реалност.
Европа планира да намали нетните емисии на парникови газове с най-малко 55% до 2030 г.
в сравнение с нивата от 1990 г. и да стане климатично неутрална до 2050 г. Постигането на тези амбициозни цели означава не просто да се отделя все по-голям портфейл в полза на благоприятни за климата инициативи, а бюджетът на ЕС цялостно да бъде обвързан с климата и околната среда. Превръщането на съюза в климатично неутрален включва широкомащабни икономически и социални промени. Политиката на сближаване, основната инвестиционна политика на ЕС, може да играе важна роля за постигането на това. Тя има широкообхватни цели, подкрепящи създаването на работни места, икономическия растеж, устойчивото развитие и по-доброто качество на живот в регионите и градовете.
Финансирането идва от всички фондове на кохезионната политика. Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) влага по-голямата част - 69,9 милиарда евро (59%), от финансирането за климата, следван от Кохезионния фонд (22 милиарда евро), Фонда за справедлив преход (18,2 милиарда евро), Европейския социален фонд + (5,8 милиарда евро) и фондовете на Interreg (2,5 милиарда евро).
От Кохезионния фонд и ЕФРР се изисква да отделят съответно минимум 37 и 30% за инициативи, свързани с климата. Фондовете и държавите членки обаче сами се съгласиха да увеличат това съответно до 56 и 33%.
Трите основни инвестиционни приоритета за ЕФРР и Кохезионния фонд са енергийната ефективност в публичната инфраструктура - което включва цялостно обновяване, чиста градска транспортна инфраструктура, а също и превенция и справяне с наводнения и свлачища. По над 8 млрд. евро ще бъдат отделени за първите два стълба, а за третия са предвидени други 6 милиарда евро.
Полша, Италия и Испания са трите най-големи бенефициенти, получаващи за климата съответно 22,8, 8,8 и 8,9 млрд. евро (виж графиката).
В Полша трите програми за финансиране, които ще се възползват най-много от инвестициите в климата, са инфраструктура, климат и околна среда (финансирани от ЕФРР и Кохезионния фонд), интелигентна икономика (ЕФРР) и район Източна Полша (ЕФРР). Последният ще подпомогне най-слаборазвитите региони на страната - те са най-изостанали и в целия ЕС.
За бюджета след 2020 г. ЕС си постави за цел да изразходва 30% за действия в областта на климата
Това са 322 милиарда евро, което е увеличение от 10% в сравнение с бюджета за предходния програмен период. Този процент обаче сам по себе си няма да бъде достатъчен, за да се избегне климатичната катастрофа: целият бюджет на ЕС трябва да бъде приведен в съответствие с Парижкото споразумение (повече за него - прочети в карето). Това се нарича “устойчивост на климата” и се отнася именно към бюджета.
Политиката на сближаване се стреми да даде значителен принос към общата цел на ЕС за разходи, свързани с климата. Именно Парижкото споразумение налага увеличаването на средствата за управление и приспособяване с изменението на климата от 20% за предходния програмен период 2014-2020 г. на над 30% за настоящия 2021-2027 г. В предходния период е отбелязан конкретен напредък в редица области като защитата от наводнения и горски пожари. Настоящата политика обаче се стреми да приоритизира енергийната ефективност, възобновяемите енергийни източници и намаляването на емисиите на парникови газове - все аспекти, пренебрегвани в предходния програмен период. Те са в съответствие с целите на Европейския зелен пакт. Като недостатък на периода 2014-2020 г. е отчетено също, че политиката на сближаване е предоставяла подкрепа за изкопаемите горива и биомасата, което е било огромно препятствие по дългосрочния път на ЕС към климатична неутралност. През 2023 г. например Европарламентът постигна голям напредък в това отношение, като прие закон, който
забранява бензиновите и дизеловите двигатели от 2035 г.
ЕК полага усилия и при затягането на мерките за овладяването на климатичната криза и с мониторинг на напредъка на всяка членка. Освен да наблюдава, тя се наема и да постави конкретни препоръки към актуалните планове на всяка страна от ЕС. Последното развитие е от началото на декември миналата година, когато ЕК публикува оценка на проектите на национални планове в областта на енергетиката и климата (НПЕК) на държавите членки. Тогава институцията призова за по-амбициозни мерки в съответствие с целите на ЕС за 2030 г. за намаляване с 55% на емисиите на парникови газове. Комисията даде и краен срок за поставянето на окончателните планове за действие на държавите - 30 юни 2024 г. Държавите членки, които все още не са представили своите проекти на актуализирани НПЕК (Австрия, България и Полша), трябва да го направят без по-нататъшно забавяне. Оценката е придружена от препоръки и индивидуални оценки за всяка от тези 21 държави членки, които са представили своите проектопланове навреме.
При последния си призив за сериозно отношение към темата ЕК обобщи, че е налице ясна необходимост от допълнителни усилия, включително с оглед на резултатите от COP28 и глобалния призив за ускоряване на действията през това десетилетие. На Конференцията на ООН за изменението на климата, която се проведе през 2023 г. в Дубай, се стигна до първото официално споразумение: общ отказ от изкопаемите горива.
Парижкото споразумение ограничава до 1,5 градуса затоплянето на Земята
Парижкото споразумение има за цел да намали емисиите на парникови газове. Подписано е по време на Парижката конференция за климата през 2015 г., оттам идва и името му. То влиза в сила близо година по-късно - на 4 ноември 2016 г. Обединява 195 държави, включително и България, под общата кауза - борбата с изменението на климата.
Идеята на споразумението е чрез различни цели да се засили прилагането на Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата (РКООНИК) от 1992 г. Така се раждат най-известните в света климатични цели, за чието изпълнение учените все по-често припомнят.
Основните са затоплянето на Земята да се ограничи до 1,5 градуса до края на XXI век в сравнение с периода преди индустриализацията, по-добро адаптиране към отрицателните последици от изменението на климата, както и насърчаване на неговата устойчивост. Цели се също намаляване на емисиите на парникови газове по начин, който да не навреди на производството на храни.
Друга важна част от Парижкото споразумение гласи да се насърчават средствата за борбата с изменението на климата и за намаляване на парниковите емисии.
Основното задължение на всяка от страните, подписала споразумението, е да представя план на всеки 5 г., в който подробно да се посочат мерки за справяне с изменението на климата.
