"Работни места, заплати и сигурност" - това е надсловът на традиционното шествие на Конфедерацията на труда "Подкрепа" по случай Международния ден на труда. Шествието започна в 11 часа на столичния площад "Света Неделя" в София и ще завърши с рок концерт пред музея "Земята и хората".
Шествието премина по бул."Витоша", бул. "Патриарх Евтимий", ул. "Фритьоф Нансен" и навлиза в градината на Музея "Земята и хората", а краят му все още се изтегля от Моста на влюбените при НДК. Ето какво каза президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов:
"Това, което мен ме притеснява, е несигурността в европейски мащаб, нейната деиндустриализация, свързана с неразумната политика, която се води от много години. Германия вече е в криза. Германия, тръгне ли в криза, нищо хубаво не чака ЕС. В България индустриалното производство се е свило до 40% в отделните сектори".
Много хора се включиха в шествието. Ето какво споделиха някои от тях в днешния празничен ден:
"Вие колко часа работен ден имате? Повечето хора на този въпрос ще отговорят - да, моят работен ден е 8-часов. Никой не си представя, че това не е било така преди 200 години, именно заради тези хора, които са се борили да има осемчасов работен ден. Очаквам да имам пенсия някога. Също благодарение на синдикатите, тъй като някога, докогато можеш да работиш, след това падаш и умираш. Ако имаш близки, те те издържат, а сега има такива социални придобивки, които синдикатите са извоювали и 1 май е възможност да напомним на обществото какво правят синдикатите и защо трудът трябва да бъде празнуван.
Аз съм юрист. Не е добре платен моят труд, но аз предпочитам да работя с недобро заплащане, но да бъда в полза на хората, вместо просто да изкарвам пари".
"Аз съм член на синдикат "Образование", председател на регионален синдикат "Образование", един от многото. Има много неща, които са извоювани от работещите и служителите през годините. Много права, за които не се замисляме. Искаме да припомним на всички хора какво е извоювано от повече от 100 години досега и да продължим, тъй като много често в държавата ни през последните десетилетия се случва така, че да се борим за нещо да не ни го отнемат, а не да има някакъв прогрес. Примерно, трябваше да имаме протести, за да не отнемат заплащането на болничните първите дни или прослуженото време за професионален опит на много от браншовете, или това колективните трудови договори да се разпростират на повече хора, също и държавните служители да имат определени права, каквито сега нямат. В крайна сметка цялата тази борба на трудещите се продължава. Сега бихме могли още много неща да извоюваме в България, но това предстои. В крайна сметка "Подкрепа" винаги се е борила за достоен труд, за достойни здравословни условия на труд и за достойно заплащане. Сега знаем, че стоим на опашката по заплащане в Европа, би било добре да се мисли на тази тема. Инфлацията знаем как изяжда доходите и каквито и увеличения да има, те са символични засега".
Шествието се предвожда от духов оркестър на Първа английска гимназия и от деца от школа по атракционни изкуства. Пред музея "Земята и хората" предстои деветчасов рок концерт.
