Бившият германски вратар Георг Кох разтърси футболната общественост в страната с откровено интервю за Bild am Sonntag, в което споделя, че е неизлечимо болен от рак на панкреаса и му остават броени седмици живот.
"Болестта е нелечима, ще умра. Но Бог още не е решил кога ще ме вземе!", призна 52-годишният Кох в интервюто. Той разбира, че е болен преди около година и затова е бил принуден да напусне работата си като треньор на вратарите в отбора на Виктория Кьолн.
Диагнозата му е поставена след рутинен преглед, а лекарите му казали, че му остават шест месеца живот. Кох обаче споделя с усмивка, че ги е опровергал и се надява да отложи с още колкото е възможно идващия край.
"Когато влязох в болницата и видях, че ракът поразява деца и млади хора, си дадох сметка, че съм късметлия и съм имал прекрасен живот“, допълва бившият съотборник на нашия Мариян Христов в германския Кайзерслаутерн и продължава с откровението:
"През кариерата си спечелих пари, които ми позволяват да съм на лечение в САЩ. Сега пия медикаменти, които вероятно не са разрешени в Германия. Трудно издържам болките“, откровен е Кох.
В своята кариера Георг Кох има над 410 мача, като е играл за Фортуна Дюселдорф, ПСВ, Арминия Билефелд, Кайзерслаутерн, Енерги Котбус, Дуисбург, Динамо Загреб и Рапид Виена. Именно при австрийците той слага край преждевременно на своята кариера заради инцидент през сезон 2008/09. По време на мач хвърлена ракета от фенове пада до него и уврежда вътрешното му ухо. От това той дълго време има проблеми с пазенето на равновесие, което го принуждава да приключи с футбола.
Бившият вратар признава в интервюто, че последната му голяма мечта е да посети по един мач на всеки един отбор в кариерата си. Наскоро това направи и популярният треньор Свен Горан Ериксон, който също е неизлечимо болен. Той ръководи любимия си Ливърпул в специален мач, а след това присъства лично и бе почетен от феновете на бившите си отбори ИФК Гьотеборг, Бенфика и Сампдория.
"Нещата, които правех за пет секунди, сега ми отнемат половин минута. Но трябва да се примиря с болестта. Оплакването е безполезно и никога не е било мое нещо", завършва откровеното си интервю Кох.
