Розоберът тази година подрани и започна още в първите дни на май. Както обикновено на дневен ред излиза въпросът има ли кой да обере розовия цвят.
„Тази година имаше голяма аномалия – повече от 25 години не сме почвали розобер в края на месец април. Също така в момента имаме друга температурна аномалия – вече 4-5 дни сутрешните температури са около 2-3 градуса“, обяснява пред bTV Христо Стоянов, розопроизводител край Скобелево.
„Като цяло растенията си претърпяха голям стрес от пролетните суши. Тук при нас сме констатирали 85-86 дни, в които не е капнала нито капка дъжд, а тогава беше периода, когато растенията правят своите пъпки и се подготвят за розобер. Много ясно, че след като е стресирано, растението ще гледа да оцелее, а не да ражда и да дава плод“, допълва той.
И въпреки проблемите с времето, най-голяма трудност остава намирането на работна ръка.
Снимка: bTV
„Това е ежегоден проблем и се повтаря отново и отново. При нас има берачи, които пътуват всеки ден по 100-150 км, за да дойдат и да ни помогнат да оберем цветовете. След това пак си пътуват обратно. Докато преди години имахме местни хора – от региона, които ни стигаха за брането. Но вече почти всички млади хора са в чужбина. Ние не можем да ги задържим с един месец работа“, категоричен е Христо Стоянов.
Количествата откъснат цвят тази година се очаква да бъде добро. Но се появява и друг проблем – има останали непродадени розови масла и води от предходната беритба, заради появилата се конкуренция на международния пазар.
Снимка: bTV
„Други страни – като Турция и Азербайджан, започват да произвеждат същия продукт и по този начин на световния пазар ние трябва да се съобразяваме и с производителите от другите държави, което ни кара да свиваме разходи, за да сме конкурентноспособни. Колкото по-голямо е предлагането, толкова по-ниско е търсенето – за мен това влияе негативно на производството в България“, пояснява още розопроизводителят.
Въпреки че има не малко трудности, производителите поддържат емблематичния сектор за България.
„Проблемите си остават, но ние сме свикнали с тях, не ни тежат, забавляват ни“, казва още Христо Стоянов.
