"Днес е невъзможно да не завършиш средно образование – трябва да тичаш срещу него, за да не се стане тази работа. Ако едно време взимането на тази образователна степен е било едни вид праг – през XIX век това действително е било така, то днес това е една съвсем логична стъпка. И какво празнуваме сега „на попрището жизнено в средата“?! Това са емоции, това са разходи, това е време“, поясни той.
Според него е непонятно, защо трябва да се прави „това изстъпление, тази душевна ерупция и маскария“.
„Възрожденският българин е скромен човек. Той би дал мило и драго за образованието на децата си, но това, което виждаме по абитуриентските балове, не ми е ясно. Чорбаджи Марко от известния роман определено не би се зарадвал на това“.
„Има голяма промяна. През 70-те и 80-те години на миналия век, да не говорим за по-рано, има една видима градация – за все по-голямото освобождаване и като емоции, и като формат“, каза още той.
„Всичко се изроди от свобода в свободия. Не зная в кой момент ние престанахме да празнуваме нормално, кога се роди чудовището наречено абитуриентски бала“, допълни той.
